|
Тема |
Re: Интеркултурализъм и културен релативизъм [re: linjack] |
|
Автор |
Absinthe Ducrosfils (œcumenist) |
|
Публикувано | 17.04.09 15:56 |
|
|
културният релативизъм се основава на идеята, че всяка култура е валидна за даденото общество, с което е свързана. От друга страна правата на индивида може да са ограничени значително и по-различен начин в различните култури. Как тогава се свързва борбата за равенство на човешките права с идеята за валидността на всяка култура сама за себе си?
Проблемът идва от максимализма на някои културални релативисти да искат съжителстващите култури да бъдат такива в пълнотата на своите практики.
Докато, ако приемем едно умерено признание на различните култури в техните естетически, орнаментни, допълнящи аспекти и отделим за всяка съответно свещено и театрално пространство, в което символно да разиграва отколешните си идентификационни практиви, проблемът става разрешим.
Например, ако в конституиращите циганската идентичност практики интегрално присъства чергарството и шмекеруването, то те трябва постепенно да се прехвърлят само на терена на символното разиграване, а в ежедневното поведение да се спазват демократично-законовите стандарти, спазвани и от останалите културни общности в съответната държава. Същото се отнася и за културите, които смятат за свещен дълг да дискриминират жените и малцинствата -- трябва да спазват модерните закони, а идентичността си да упражняват - символно и миметично - на специално определени места и времена.
Наистина, културата не е само допълнящ орнамент на социалното живеене, а е самата му структура, но когато говорим за съжителство на култури в рамките на едно общество, то основната култура трябва да бъде западната либерална демокрация, а всякаква друга културалност да се упражнява предимно в областта на частното пространство и прекарването на свободното време.
|
| |
|
|
|