Повече проби - повече открития за взаимоотношенията. Но накрая има неминуемо възприемане на по-доброто.

Тази гледна точка приема, че съществува някакво обединение на културните традиции, решение, ако искаш което може да се приеме за най-доброто. Ако продължим с логикческо-матиматическата логика, обаче, не мислиш ли, че е редно да допуснем, че съществува множество от такива еквипотенциални решения. Размерността на това множество може да бъде единициа, но аз дълбоко се съмнявам в такова решение.

Защото как да измерим потенциала на тази култура или културна амалгама - чрез индексът на човешкото развитие (HDI), коефициента на Джини и БВП или някой друг макроикономичен показател, а може би като в Непал - по брутното "щастие" на народа?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите