моето мнение е 4е не може да се избегне вината освен при две краиности.свръх разум като изкю4им възможноста за грешки твоя първи вариант(непостижим)и втория които е свръх глупост несъзнаване на извършени постъпки и лиспата на вина.липса на разум интелект.4увства.при децата не можем да говорим за разум но преобладават 4увтсвата или вината не се описва толкова като неЩо важно неЩо съЩествено.родителите карат децата да се 4увстват виновни за да осъзнават грешката си която те не рабират поради липса на интелект.те разбират тази грешка като 4увство за неЩо тъжно, мра4но от страна на родителя или възпитанието и мисълта за това кога е виновно детето и до колко го определя всеки родител.което остава като отпе4атак в паметта на детето.вина за грешка.при големите работите са много по сложни ве4е вградено това 4увство ние търсим неговото място в живота коли4ественото зна4ение.то е сторо идивидуално.или 4увстово се усложнява като преминава в отговорност толерантност взаимнопомоЩт и т.на4ин за самосавършенство без егоизъм.или самосавършенство с цел то да е всеобЩо.(това са краиности които са от номер 1 или непрекаснато развитие на разума като цяло не ли4ностно....невъзможно)номер 2 комфорта за които говориш.неЩата ми се струват много по сложи и може да се отвори нова тема.с няколко думи.децата в нашето обЩество все пове4е се свързват с тая дума.изпитват 4увство на радост ние му викаме удволитворение задоволеност други приЩявка каприз трети смятат комфотра за неЩо задължително от гледната то4ка за нормалното развитие на детето и не само.за един мобилния телефон е задължителен за друг каприз за трети безполезен.с две думи е строго идивидуално.един от на4ините съЩо да се избегне вината е като се обвиняват другите.тука можем да кажем 4е за едни е временно за други не.съЩо друга тема.