аз не съм психолог, за да дам по-близък на вас пример. в конкретност аз разполагам само със себе си, моето чувство на вина, или липсата на такова. изобщо кой говори за чувството на вина по начин, че аз да мога да го ползвам като първоизточник. обикновено за вина говорят или философи или психолози и то във връзка със собствените им теории.

аз вече споменах, че дори клиничните случаи не дават истинска картина, защото са описания отвън, а вината е чувство отвътре.

безнадеждно ли е тогава положението. не съвсем. аз разполагам с цялото си знание за света. разполагам със способността си да рационализирам този свят. това е систематичен подход съчетан с опити за нови прозрения. прозрения звучи глупаво. става въпрос: да ти хрумнат някои мисли, това се иска.