Добре, "обективното - това е независимото от субекта (сигурно имаш предвид индивидуалния субект".
Казваш, че броенето било субективно. Това го казваш, защото си го представяш като, че някой конкретен човек брои (наглас или наум във времето) "1,2,3... и т.н.". Но броенето, така както се схваща в математиката по-скоро не е процес, а една редица, която има за първи член "0"-та и е получена с отношението "непосредствен наследник". Отношението "наследник" определя следната редица - "0, "наследник на 0", "наследник на наследника на 0", и т.н. Това е същото, както отношението "по-голямо с две", приложено например върху естествените числа мигновенно определя две редици - "0,2,4,..." и "1,3,5,....". Забележи : отношенията определят редиците, а не обратно. Редицата е нещо като констелация от обекти. Също както констелацията на обектите в слънчевата система (слънцето и планетите). (Предполагам, че ще характеризираш това взаимно отношение между тези небесни тела (констелация) като обективно) Редиците са обекти от същия вид.
На второ място ти приемаш, че множествата са обективни. Чудесно, но числата се дефинират и чрез множества, по следния начин: Числото 0 е празното множество. Числото "1" е множеството на всички множества, които имат само един елемент. Числото две - "можеството от всички множества, които имат два елемента и т.н." Това, не си го измислям, наистина се прави. За да не си помислиш, че тук има порочен кръг (когато "1"-цата се дефинира, чрез множества, които имат ЕДИН елемент), бързам да те успокоя, че това не се прави, точно както го казвам аз, а по-прецизно, с логически средства: Например по следния начин: това, че дадено множество М има точно един елемент се дефинира така: "съществува А, за което е изпълнено, че е елемент на М и за всяко х е изпълнено, че или не принадлежи на М или ако принаделжи на М, то е тъждествено с А". Както виждаш, вече в тази дефиниция на присъства 1. Е значи, ако дефинираме числото едно, като множеството от всички множества, за които е изпълнено горното условие няма да изпаднем в порочен кръг. Пак ти казвам, това не си го измислям сега, наистина се прави в математиката, когато се дефинират числата чрез теория на множествата. А именно тази теория се слага в основтата на математиката, а значи и на аритметиката (броене), на алгебрата и т.н. докато се стигне до интегралното и диференциално смятане и т.н. Така, че след като смяташ, че множествата са обективни, значи ще се съгласиш, че и всички обекти на математиката са обективни(тук разбира се се включват и числата).

Но самата ти дефиниция на обективно, а именно "независимо от индивидуалния субект" (това, че е "индивидуален" го предполагам, защото ти не си го уточнил), вече непосредствено предполага, че математиката със всичките си клонове (а значи и с тези, които се занимават с числата) е обективна, защото е ясно, че математиката е една наука и е независима от отделните математици, т.е. от отделните индивидуални субекти, а не всеки математик да си има своя математика. А тъй като всяка наука всъщност е знанието за нейните обекти, значи и че самите обекти трабва да са обективни, защото ако обектите на една наука варираха със субекта, който се занимава с науката, то щеше да има не една наука, а за всеки обект по една наука. Всичко това важи за всяко нещо, което има честа да се нарича наука. За физиката, химията , биологията.
Обръщам се към твоя здрав разум и те призовавам с твърдението си че обектите на математиката не са обективни, да не я лишаваш от честа да е наука. (Всъщност дори да го направиш, тя едва ли ще пострада от това).