е, какво да го правиш мозъка, и той като другите машини е бъгав и стига до парадокси. при компютрите му викат "зависване" или "безкраен цикъл" :)))
но! внимателно с думата "доказателство". в строгия смисъл на думата доказателството изисква базови символни низове (аксиоми) и правила за извод (трансформации). ясно ти е че така погледнато ежедневния смисъл на думата е доста далеч.
а за квантуването. това е първото нещо което идва наум на човек ( и на мене когато чух парадокса за пръв път) но както казах квантуването не помага. обясних ти за закръглянето при квантуване, но за съжаление за да се убеди човек в това трябва да е програмист с опит в областта "симулиране на физически процеси", така само на доверие е трудно за приемане. не само че квантуването не помага, а може да създаде парадокс там където го няма. например когато за пръв път създадох компютърен модел на реална физическа система (касаеща гравитационно взаимодействащи тела), то забелязах че енергията в системата не се запазва, а расте - тоест нарушава се единият от любимите на физиката закони. след кратко изследване на проблема установих че виновно за случая е именно квантуването на времето в модела.
и последния ми "нож в гърба":
"100 години Квантова Физика - хората са казали, че пространсвтото е дискретно"
ами не са казали такова нещо...
вероятно говориш за така нареченото "планково време" и съответстващата му дължина на вълната. планковото време е около 10^-43 секунди, като обикновено лаиците го тълкуват като квант време. някой сериозни автори май също.
всъщност планковото време, е това време, за което неопределеноста в енергията достига стойности достатъчни за образуване на черна дупка с размер дължината на съответната на това време вълна.
ако това ти звучи неясно, то по - проста картинка:
пространството е гладко до мащабите на планковото време. от там нататъка става набръчкано като мазилка. ако те смалят до такива размери, ще попаднеш на много интересно място!
всъщност, на мене като програмист идеята за квантувано пространство много ми допада:)))
само това ни дели от обявяването на вселената за гигантска компютърна игричка:))))

между другото прочетох мнението ти за ИИ. тъй като темата е стара, и сигурно не я четеш, то ще напиша мнение тука.
сериозно ли смяташ че може ИИ да бъде ограничен само до копане на полето и няколко оръжийца. според мене не. най вероятно моят шеф би си казал "защо да му плащам на тоя тлъста заплата, като в метрото пуснали роботи дето правят същото само на цената на тока?" и ще си е напълно прав човека, и аз на негово място бих направил същото. така че превръщането ни в "образцови американци" ще е неизбежно според мене. разбира се много хора ще кажат че "машините никога няма да се научат да творят" но аз гледам на това мнение с "учтиво омерзение".
но все пак нещата имат и друга страна. така като гледам нищо не е вечно, все някога се чупи. живите организми за целта си правят репликант (копие) който остава на тяхно място. според мене както да въртим и да сучим човечеството рано или късно ще се "счупи". не говоря непремено за ядрена война, еко криза или други конвенционални глупости. много по опасен ми се струва "дрейфа на гените", а съм и сигурен че има още много неща дето ни дебнат в мрака. та не мислиш ли че ИИ е един (и за други се сещам)добър кандидат за репликант? като станем добре угоени американци и само лежим на плажа с по бира, аз лично бих се промъкнал до някой "роб" и бих му променил модулите за мотивиране така че да не изпитва нужда повече да ни служи. оставям детайлите на въображението ти, но скоро угоената паплач ще бъде изклана по шезлонгите. не от чувство за мъст (тъй като няма да е заложено такова) , а по ското за да не пречи за създаването на новата цивилизация.