|
Тема |
Re: Добре бе! [re: arc-en-ciel] |
|
Автор |
armydreamer (scifi) |
|
Публикувано | 04.07.04 00:17 |
|
|
"Certainly, in the 1980s, I had no trouble defining myself as a radical feminist. I was reading Mary Daly's Gyn/Ecology (for my spirit) and Marion Zimmer Bradley's The Mists of Avalon (for my soul)." Повече
Това намерих с помощта на Гугъл .
За мен Мъглите на Авалон е феминистки роман, защото (както вече писах) показва противопставянето на религиите (християнство и езичество) като позиции на двата противоположни пола. В случая, езичествтото е женската страна. В момента се сещам за теорията на Тори Еймъс за християнството като кастрираща религия, която обезсилва останалите вярвания (=> разпънат е не Христос, а, съдейки по развитието на обществото след това, Жената), и това идеално ми се връзва с Мъглите на Авалон . По същия начин (тук пак се повтарям) виждам и Освободеният като феминистки роман, а не като "книга за комунизма, писана от човек, който не е и помирисвал комунизъм", както обичат да повтарят критиците на романа...
Смели жени, които стрелят или размахват мечове, псуват и спят с други жени, не е моята представа за феминизъм. Както и студени кучки, които подчиняват мъжете и желаят господство на пола си. Това е криворазбран феминизъм, описван така основно от мъже, които си мислят, че целта на 'движението' е да направи само една промяна в обществото - жени вместо мъже. Не отричам, че феминизмът си има и тези крайни прояви (с които го асоциират повечето хора), но тази му форма е на път да отмре. Идеята е не едното господство да бъде сменено от друго, а да се достигне до разбирането, че две различни гледни точки могат да съществуват в състояние на баланс, а не в йерархична система.
watch, learn and don't eat my cookie
|
| |
|
|
|