В музиката и литературата има едно виждане (с което аз съм напълно съгласен) което гласи, че създадеш ли нещо, то престава да бъде твое в момента, в който го изнесеш в публичното пространство. Това има известна сила и днес дори, когато се говори толова много за авторско право и др. подобни.
Ако ще твърдиш, че митът е канон, можем да спрем до тук, защото не виждам смисъл в продължаване на дискусията - прекалено далече сме в позициите си, за да се чуем добре, камо ли да се разберем. Митът не е създаден като закон, той е възникнал по съвсем различен начин и е нормално да се запази до днес по различен начин. Митологията на един народ е част от културата му и част от психиката му - тези две неща просто не виреят в стазис. Те продължават само ако се променят. В изкуството, до промяна се стига най-често чрез интерпретация. Това е необходима намеса. Легендата за крал Артур и Светия Граал е стигнала до нас като християнска интерпретация на езическа история (това се опитва да покаже донякъде и Брадли), а Мъглите на Авалон достигат до съвременния читател (и то най-вече до една част от аудиторията) като феминистка интерпретация. И това е изграждане на мост между миналото и настоящето, защото, за да достигне до следващите, застанали на културната опашка, то трябва да се преведе на езика, който те биха разбрали и този, в чиито думи биха се вслушали. И понеже, както казах по-горе, легендите са част от пихиката ни, т.е. част от апаратурата, с която разбираме света около нас, митът е една от най-силните връзки на миналото с настоящето, която се осъществява в сферата на изкуството. Останалото е науката история.
Да не говорим, че точката, от която ти тръгваш - твоята представа за легендата за крал Артур (макар и написана някъде в книга, по стара от света и запазила се горе-долу в една форма и до днес), сигурно е преразказ на нещо малко по-различно. А знаеш ли, че този мит, преди да бъде написан, за да го прочетем и ние, е бил измислен и разказан? И че от възникването на образа, през разказването му, до написването му на хартия се преминава през няколко интерпретации? То е като със сънищата. Не се опитвай да 'замразиш' единствената територия, която дава свобода на изкуството.

ПП: Никъде не съм писал, че интерпретацията се прави, защото нещо е демоде - това, както и остъкляването на Стоунхендж и прашките на Давид, е твоя идея.

I'm just a chalk mark in a rainstorm
I'm just the beat of black wings