В тона на някои изказвания от клуб Толкин по повод края на една епоха, който представлява излизането на разширеният "Завръщането на Краля", не ми се ще да мисля за гаретовите "Яростни оловни небеса" като предусещащ абстиненцията пристрастен, но нямам кой знае какъв избор.

Това е последната, десета книга от поредицата за чаровния частен детектив от Тън Фейр, на когото от време на всеме се налага да изправя кривдите на собствените си фентъзи само на книга свят и град, докато размишлява над халба Вайдерско във фенклуба на кой от трите си любими отбора - червени, тъмни и руси - да се запише за следващия полусезон.

Отговорът в тази книга е: в този на сивите. С големи черни очи. И клечести тела. И сребристи, стрелкащи се из небето, светещи, прилични на посуда кораби. :)

Дам, Глен Кук не се е посвенил да вкара класически (от онея с крушовидните глави обикновено рисувани бог знае защо с листо марихуана) извънземни в Тън Фейр. Да ни е честито. Летящи обекти изпълват небето и хората са забравили дори последното си най-успешно забавление - расистките демонстрации и спортния много(ама много!)бой. За сметка на това, едно момче има странни видения за предмети и механизми, които рисува и, които се оказват не съвсем безполезни като останалите фантасмагории от света в собствената му глава.

Извънземни се опитват да го отвлекат, но са възпрепятствани от други извънземни, които се опитват да попречат на първите и са преследвани от трети извънземни, които размахват големи извънземни значки опитвайки се "да служат и да защитават" на едно над-глобално ниво. В цялата каша Гарет и компания се опитва да определи има ли нужда от помощ момчето и да му помогне, ако да, но най-вече да вдене нещо в абсолютния хаос.

Любимците на народа - господарите и господарките от горната част на града - също не спят! "Посетителите" си имат странни иноземски "магии" като дистанционна почти мигновена комуникация, свободен полет и невидимост например, върху които всеки Пенчо Зловещата Курабийка и колегите му с руническите плащове биха искали да сложат ръка. Дийл Релуей, началникът на тайната полиция пък, вече съвсем е на път да тегли по една майна на всички по собствения си път към правовата (и като ефект - полицейска) държава и да рита както простосмъртни, така и магьоснически задници.

В хаосът от събития Гарет става по неволя (но без да се дърпа особено) ришатра-учител на иначе зарязалите всичко плътско извънземни мадами, успява да се отърве от Проклетия Папагал и да натопи Морли за съкратен курс по материала за целия семестър. ;) Последният му го връща като подучава иноземките да открият онзи вид туризъм, с който в нашия свят се слави примерно Малайзия, или поне се заканва за това.

За съжаление това е последната книга от поредицата и макар да не свършва много завършено, някои неумели зачатъци на такъв генерален край оставят горчивия привкус на предусещана дълготрайна раздяла. : /

ПП: Няма да ви кажа, за кого може би ще се ожени Гарет.

ППП: Има и колела с 3 гуми!

"ASCALON UNDER ATTACK!!!!! ASCALON UNDER ATTACK!!!"