Метафората с охладнялата стомана е водеща за този епизод, който спада към по-скоро човешката половина от серията (всеки две книги като че ли се редуват - една по-магическа и приключенска и една по-политическа и човешка, макар и във вторите случаи да има магии и нечовешки същества)

В конкретния случай нещата се въртят около банда... ъъъ... телосменячи? Как трябва да се преведе shapeshifter? За всеки случай опасни същества мътещи водата в още по-опасна обстановка: Карента най-накрая е спечелила войната за Степите и сребърните мини срещу Венагета, и в един момент войниците победно завърнали се от фронта се озовават в големия град без работа, заобиколени от нечовешки раси и с все по-засилващо се желание да започнат да правят това, което са свикнали да правят през последните години - да се бият. В Тън Фейр назряват размирици при това на расова основа - възникват крайно десни групировки на базата на бившите Свободни Отряди, които прокламират човешки права и расово прочистване. Разбира се нито джуджетата, нито елфите, пък камо ли класическите тъпи биячи като огрета, тролове и гиганти не са съвсем съгласни да търпят глупостите на расистите. Напрежението в града нараства.

В тази обстановка Гарет трябва да се справи със странен случай включващ атака върху семейството на един от най-големите пивовари в града и негов клиент, странната намеса на шейпшифтърите, изцепките на Маренго Северноанглийски и неговите крайно десни, липсата на Умрелия, присъствието на Проклетия Папагал, увлечението на едно момиче от хората-плъхове, вниманието на набиращата сили Тайна Полиция и накрая дори склонява да язди кон, въпреки убеждението си в злонамереността на тези твари, които сякаш са излъгали всеки да ги харесва. :))

Трябва де се изтъкне също така и чудесната колекция от червенокоси, руси и брюнетки пърхащи из историята, подправена този път и с една забележителна "черна пантера" - Тама Монтесума.

На всичкото отгоре лично се появява дори Глори Муунколд, а известни митове са развенчани. Накрая денят е спасен отново, но с цената на хора, които е могло и да не бъдат жертвани или ранявани и едно леко тягостно неудовлетворение на уморените от Добрата Битка в името на всичко правилно и редно, които са позагубили идеалистичния си жар, но продължават да вършат каквото трябва да се върши като охладняла и издраскана, стара стомана.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите