Много готина книжка. Започна малко зле с целия куп червенокоски, но... Доста демидж се акумулира докъм края, а и описанието на джуджетата като сила в света на Гарет, макар и маргинално, си струваше. Хареса ми и иронията с драконите - при наличието на всякакви знайни и незнайни митологични изроди въплътени в реалността, драконите се оказаха мит, даже и за фентъзи света. :))) И бруталитета на селяните, които чакат нощния студ да приспи студенокръвните за да излязат с коси и вили много ми хареса. Добър щрих.
Морли и Супника на ниво, Садлър и Краск левъл нагоре, дъртия дон Корлеоне - Чодо с цяла каруца стил... Даже Уингър ми хареса :)

А самата история е доста сериозна. Един малък властелин на пръстените си беше тази книжка... Всяко нещо, което изпълнява неограничени желания май може да бъде единствено зло, в ръцете на когото и да било (евентуално изключвайки мен (хехе, макар че поскърцва, и моята ръждясала броня не стои постоянно в килера, та все пак си гласувам доверие да заема общо взето правилната страна на границата между добро и зло :) ))

Абе, книжката беше добра. Да видим малките чугунени богчета и какви ги къдри Глори Муунколд в Степта. :)

God is real, unless declared as an integer.