Впрочем, тези дни и без това имах намерение да отворя тема за военните технологии във фантастиката. Към това ме подтикнаха няколко книжки, с които се сдобих преди време за 1 лев и чиито автори имат доста своеобразни виждания за оръжието на бъдещето.
Първият автор е Саймън Грийн, който в няколко книги се е опитал да пресъздаде една бъдеща галактика, в която управлява тиранична Империя.
Ето как човка си представя авангардното въоръжение на имперските космически пехотинци:
“…Основната защитна дреха бе туниката от стоманена мрежа, достатъчно масивна да спре или отплесне острието на сабя и все пак достатъчно лека, за да позволява лесно и бързо придвижвне, когато се налага. Навлече я веднага. Следваха пистолетът и кобурът. Хънтър се почувства малко по-добре с деструктор на десния си хълбок. Познатата тежест му придаде повече увереност. Сабята, пъхната в ножницата, легна на левия хълбок. Деструкторът беше много по-модерно оръжие, но сабята бе нещо, на което най-много можеше да разчита. Енергийният кристал на пистолета отнемаше две минути за презареждане преди всеки изстрел. Сабята никога не се нуждаеше от презареждане. След това идваше коженият патрондаш, кръстосан на гърдите му, с половин дузина разкъсващи гранати. Ефикасно бойно средство най-вече в ограничено пространство. Хънтър винаги ги бе смятал за полезни. И накрая щракна гривната на защитния екран около лявата си китка...”
Превода не е мой, така че ако има нещо -- сърдете се на друг. До колкото разбирам, "туниката от стоманена мрежа" всъщност е плетена ризница. Някои от героите вместо къса сабя(или по-вероятно в оригинала е било sword, тоест -- меч) носят дълъг шотландски клеймор, останал като семейно наследство( но май няма никой с дядо самурай). Също така разбираме, че по-страите модели "Деструктори" са стреляли веднъж на три, че и на четири минути.
Защитния екран на лявата китка, образува щит от силово поле, което освен че се използва за защита, може и да сече с острия си ръб.
Другият автор за който се сетих, е Гордън Диксън, по-точно една книга от Дорсайския му цикъл -- "Генетичният генерал":
“…Всеки войник беше въоръжен с пистолет и нож в добавка на обичайното оръжие. Отрядът се състоеше от пехотинци с пружинни пушки. Оръжие като оръжие. Всеки главорез от предградията би могъл да извади същото, ако не и по-добро. Обаче в съвременната война главната задача се състои в това да не позволиш на противника да използва оръжието си. Много лесно може да се използва химическо и атомно оръжие от разстояние. Пружинната пушка умаше пълнител с лента с пет хиляди патрона и можеше да поразява цели с еднаква точност до хиляда метра.
И въпреки това, продължи да разсъждава Донал, дори пружинните пушки скоро ще станат неприемливи. Явно в близко бъдеще поехотинците ще се върнат към щика и късия стоманен меч. Изходът на битката ще зависи от умението на отделния войник. Независимо колко фантастично и ефективно оръжие сте изобретили, рано или късно ви се налага да завземате територии. А за това трябва да използвате пехотинци – точно такива хора, каквито стоят в редиците...”
Забавни са опитите на някои автори, да измислят логични причини за да оправаят използването на хладното оръжие в далечното технологично бъдеще.
Както и да е, мисълта ми беше да открием една тема, в която да се обсъдят вижданията на писателите фантасти за оръжието на бъдещето.
|