Ето едно интересно разсъждение на един учен по върпоса за съществуването на бог:
"Едно е сигурно: Бог или съществува, или не; няма средно положение. Кое от двете сме склонни да изберем? Помислете си за хвърлената на ези-тура монета. На кое ще заложите? Ако слушате разума си, нито на едното, нито на другото. Разумът в случая е безсилен да се произнесе... Но Вие трябва да се обзаложите, защото вече сте се посветили на живота. А да не се обзаложите, че Бог съществува, означава, че се обзалагате в Неговото несъществуване. В такъв случай, на кое ще заложите?
Нека преценим печалбата или загубата, приемайки, че има Бог. Ако спечелите, печелите всичко, ако загубите, не губите нищо. Обзаложете се, прочее, без никакво колебание, че има Бог. Печалбата е вечен, безкрайно щастлив живот. Но в дадения случай Вие залагате нещо крайно. Това решава въпроса. Когато сме принудени да участваме в играта, по-добре да се откажем от разума в името на живота, отколкото да поставим на карта вечното блаженство, еднакво възможно, както и потъването в небитието" /Блез Паскал, "Мисли"/.


Това в общи линии отразява ясно логиката, която стои зад решението на плахите и несигурни хора, които не вярват истински, но не желаят да са прецакани заради това, поради което декларират на всеослушание лицемерна вяра. По мои наблюдения 90% от "вярващите" са именно такива, ако не и повече. За да си признаеш, че не вярваш, се иска смелост. Доста повече, отколкото да признаеш обратното.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите