Сега, като говорим за Generation П, искам да подчертая, че всичко, за което говори Пелевин, си е точно както и в живота, макар и до крайност хиперболизирано. И няма значение дали ще гледаме върху екрана именно виртуални изображения на политиците, след като тези политици така или иначе са си виртуални - представата ни за тях няма нищо общо с реалната им същност, те са създадени от многочислени екипи пиарчици, които им пишат речите, казват им как да се държат, как да се обличат и пр., медиите насаждат определени представи за тях и пр.

А според мен засега реалното кино не може да бъде изместено от виртуалното. Поради простата пирчина, че киното също е масова халюцинация. Та нима сега някой режисьор не може да даде 10 000 долара на някоя талантлива актриса, която може да изиграе дадена роля по-добре от бездарната Джулия Робъртс, която би взела 10 000 000? Може, ама няма да го направи. Ще предпочете да даде 10 милиона, ама после да прибере примерно 20-30 милиона. Защото хората ги интересува известната актриса - с всичкия шум около нея по пресата, всичките скандали, всичката реклама и пр. Голямата част от публиката заради това отива да гледа филма, тя не се интересува толкова от съдържанието, а от имената, които го правят и от шума около него. Един компютърен образ не би я развълнувал по този начин, освен ако в него не се инвестират поне толкова пари, колкото и в Джулия Робърт, а и тогава не е сигурно.

Редактирано от Lazy на 15.08.02 07:03.