Взимам повод от първите няколко изречения от постинга ти. Доколкото разбирам, искаш да кажеш, че компютърно синтезираните "актьори", колкото и прерфектно да са нарисувани, няма да носят духа, таланта и несъвършенствата, ако щеш, на реалния човек.

С която теза не съм съгласна. Бих казала, че независимо от изразните средства (да играе с тялото си или да играе с ... молива си, фигуративно казано), в края на краищата успехът на дадено произведение зависи от човека, който го създава.

И "Final fantasy" е много добър пример именно в това отношение, понеже, колкото и професионално да беше направен, колкото и да успявахме да видим всяко косъмче в косите на героите (за който ефект, научих, са отишли сума ти пари), филмът беше изключително посредствено кинематографично явление. Вероятно единствените пазарни групи, които имат добро отношение към него, са начинаещите програмисти (възхитени от майсторството на колегите си) и децата, които си падат по компютърни игри.

Въпреки съвършената триизмерна графика сюжетът беше плосък, характерите бяха двуизмерни и повърхностни, нямаше никаъкв хумор, нямаше никаква философия (освен пришитата с бели конци такава) ... изобщо - това беше изключително слаб и незапомнящ се филм.

Обратното - "Шрек", който е с по-слаба графика, не търси никакъв буквален художествен реализъм, но има оригинален сюжет, хумор на бали и живи герои, одухотворени от характерни актьори като Мег Райън, Еди Мърфи, Дик от "3rd rock from the Sun" и т.н., е едно от най-успешните филмови събития *изобщо*. Доколкото си спомням даже взе първия в историята Оскар за рисуван филм.

Или, с други думи - колкото и добро да е техническото изпълнение, нищо не може да замести таланта на атриста.

Hellen