Ring of the Lords (джентълмен)


(Продължение от 21.08, виж първата реплика на RL за началото на речта)

Да вярваш, или не? Въпросът всъщност… е май теологически въпрос. И ако трябва да признавам мъжки, в теологичен план съм малко бос. Със всички тези битки и проблеми… приятели… - и други врагове - къде ще ти остане време за многовариантни светове? Какво е бог? Какво не е, по точно? И ако е, защо не е на власт? Защо да вярваме и с пръстче да го сочим, когато той не е повярвал в нас? Какви са тези напъни нагоре с наскърцващия гравитационен крик? И кой ли номер още е безспорен в един изтъркан. позакъсал цирк? Къде са артистичните посоки в обърнат и непран чорап! Човечеството, не разбрало рока… бере душа за сложен техно-рап? В кои изфантазирани подмоли зимуват раците на скрития талант за микс от сешън с божията воля - поне в единствен моно-вариант? Дори изобщо да не стане дума за стерео и квадро с андърграунд, или за истински размазващия шум на супер-мега-долби във съраунд… Къде ще търсим дефицитни ноти - в скимтенето на плоския търбух? - когато три октави са си много в една вселена с позалепнал слух,, А времето? Самото то какво е? Променлива? Посока? Измерение? Защо ли като пъкъла и то е застлано с най-прекрасни намерения? Фатално ли е, или е спасително? Разбира ли засукани наречия? Защо е абсолютно относително без нужните противоречия? Смърт, или слава? Тържество след боя… Какво, какво е? Може би - пари? Но не е нито мое, нито твое и невъзможно да се спазари. А бедните на време все са бедни. И май при време времето отива. Дали навреме и кога е редно, това е спорната алтернатива. Да, мислите за богове и “време” си имат “бъг”, недовидян недъг, и свързаните в тази схема теми завъртат се и те в затворен кръг. Но след като и масата е кръгла, а името на краля е Артур, и гледани сме под еднакъв ъгъл, защо да не опитам трети тур?
Да вярваш, или не? За най-последен, защото третият е най-последен път,
задавам тук въпроса пред колеги, с надежда да го разберат… Да можехме и ние да си кажем “Легни! Заспи! О, сладичка несвяст!” и като Хамлет, жално и протяжно - над черепа на недоклан фантаст - да огласим през проста датска призма, видяла призраче да ходи и да броди: “О, гробище на реализма! Каква фантастика ли тук ще ни споходи?!” Но не! Не, рицари на клубно благородство! Такова самочувствие не пада до разнебитеното скотство на колебливата тирада! Да плувамхе в излишък от хормони, да бяхме пробвали и по-такива страсти! Не сме сектанти. Нито куп мормони. Но може би: стена реалфантасти! “Вържете попа да е мирно селото” - девиз от старата, класическа схоластика… Така отново повелява времето: вържете ластика на всичката фантастика! “Фантаст” е антоним на “фантазира” и синоним на “рацио-схоласт”, фантастът днес не трябва да фризира надмозъчните гънки час по час! Какви са тези автори, които прикриват като пужава орисница изсмукани от пръстите открития в художествените измислици?! Къде в полуграмотните трактати представят изградени доказателства? Защо не ръсят истински цитати и мъничко поне не плагиатстват?! Ще ги разнищим - сричка върху сричка! - докато втасат като бира в буре - и рухнат като изкопаем чичка пред терминиращия кибер-пубер. Да, рицари на благородно стреме, ще скочим ли, за дa опънем лък? Защото вече става крайно време и тази тема да завихрим в кръг! Но… след като и масата е кръгла, а името на краля е Артур, и гледани сме под еднакъв ъгъл, завършвам този коронясващ тур без всякакви апели за разправа, в респект и подобаващо смирение… но най-непреднамерено признавам, че спорът не намери разрешение. Въпросът бе предъвкан до баналност, но си остана цял и напорист: фантастът вярва ли в реална ирреалност, или е ареален реалист?


So, bring fire and bring steel, for you know the way I feel,
bring a silver horse to carry me away!