С други думи... човек трябва да размисли, трябва да съпостави много факти и даже и тогава едва ли ще остане задоволен от отговора... Може би, ако познава всички писатели-фантазьори би могъл да си направи някаква преценка, но въпросът е личното мнение на всеки, защото едва ли има човек, който да е изчел всичко написано от такива. И при това положение най-удачното е всеки да направи съпоставка на това което е чел и да изрази мнението си, после да поспорим, да разнищим, може и да се поскубем или подърпаме по разни дрешки и накрая, ако все още има недоволни да се предизвикаме на по един дуел и вкупом да приемем участта на съдбата, която ни е отредена... Защото е тежко нашето бреме - на фантазьорите... Естественно е всеки човек да мисли различно, един да иска да е вярващ, а да не е, друг да иска да е неверник, но да Е. И също така книгата е монолог на самият писател, нещо като чат в който сам се питаш и си отговаряш. И е нормално да ти хрумват какви ли не отговори и въпроси... и пак отговори и въпроси...
Аз не съм някой свещенник или католик, който да се интересува дали някой е вярващ и как ще го вкара в "правият път", нито съм писател, но все пак ми е интересно какви мисли спохождат последните, когато пишат, за какво мислят какво целят. Не съм чел кой-знае колко, но не е и малко. И в повечето фантастики, които съм чел съм останал с впечатлението, че повечето писатели фантасти са вярващи, но вярата им е друга, по различна. Те вярват в бъдещето, вярват в техниката или в някои свръхестественни явления, които се опитват да опишат просто като естественни явления... Естественно е и да има писатели на фентъзи или фантастични романи, които да взимат готови култури или религии за своите книги, такива има много примери, но това не мисля, че значи че дадените писатели са вярващи в самите култури или религията им. Просто взимат някои странности и ги обръщат в нормалности...


Пръстена си ний надянахме, но не в Господа повярвахме, а във вътрешната си сила и духа и на разума и на мисълтта. Но дали изчезнахме в тъмата или пречупваме светлината, властни ли сме или сме подвластни на тези диви страсти придобити в приключения опасни?! Таласъми, моредели или дракони дебели, орки или троли или принцове-консорти, в планини или замъци или лесове със странници, пеещи балади за герои и наслади със принцеси и девици, обладани от стихий страшни... и т.н. да не се впускам в разни такива че...

"Нищо не променя тъй детето, както космосът и пубертетът."
"На всяка звезда, живот има." - Гьоте