Не правя пълен паралел (не е възможно), но тази работа е малко като електронните медии и класическите (e-books срещу paper-books, е-вестници, срещу онлайн вестници): има ги, но има и от другите (може би сме само в преходен период). Аз например имам сигурно 4-5 GB e-books, сваляни оттук-оттам, но нищо не може да ме спре да си купя "истинска" книга, когато тя ми хареса. Много пъти съм си купувам книги, които някога съм чел (без да ги притежавам), дори имам в електронен вариант, но много са ми харесали и държа да ми галят окото в библиотеката. Или вестниците - следя повечето онлайн вестници в България (нямам как да си ги купя), но си купувам съботния местен вестник и за мен това е закон.

Така и с този вид филми, за които кой знае защо спорим: има ги, имат си фенове, но вървят и задълго ще съществуват редом с останалите.
За себе си знам, че ще започна да ги гледам, когато (нека подчертая _случайно_, защото след "ФФ" трябва да се случи нещо много особено, за да отида доброволно пак на такова нещо) гледам един такъв филм и нищо не ме подразни докрая или изобщо не разбера, че артистите не са били "истински" (кога ли ще стане?).

А иначе съблазнителна е перспективата да гледаме някога в един филм примерно... я да помисля... да кажем... Брус Ли срещу Стивън Сигал или... Бъстър Китън заедно с м-р Бийн... или среща на футболния отбор на Бразилия от 70-те и отбора на света от 90-те или боксов мач между Роки Марчиано и Мохамед Али или... еротичен филм с участието на Мерилин Монро и Анджелина Джоли... или най-сетне видим филм, в който Доли Партън се съблича (само до кръста искам да кажа)... я да спра, че мислите ми се насочиха в една непродуктивна посока.

Такива ми ти работи...

A sign from a Majorcan shop entrance:
Here speeching American.