Ваши клубни благородства!
С прклонение пред фантастичната несъстоятелност на въпроса “Да вярваш, или не?” аз полагам меч на кръглата маса на алтернативните реалности и присядам в смирение на този форум, където дори битките между звездите на фантастиката и техните съзвездия се забравят - тук, сега и не за дълго… - пред лицето на нашия премъдър крал, властелинът на свещения бокал, желаещ всеки рицар да е цял, за да отпие своя дял… и в тон с правдивия морал - към който се присъединявам - кълна се да не накърнявам лика на ничия друга чест с обиди, намеци, закани, или с един неволен жест. Простете мойто неведение, но в седналото положение намирам се съвсем отскоро, така, че същността на спора едва докосна моя слух и ще потърся сам опора в това, което бегло чух.
Да вярваш, или не? Така ли беше? Това ли е прастарият въпрос? Коя ли краста първа да начешем, коя ли карта е последен коз? Да можехме дилемичката само да мръднем с архимедовия лост… и на удавника да пуснем рамо - но без за тази цел да станем мост. Стоманата двуостра е и хладна. Не всеки е безпримерно встрастен. Това е елегантно, но досадно, като бръснарско ножче всеки ден. Да вярваш, или да не вярваш… А ако вярваш, то - защо? Дали е по-достойно за душата да вярва във обръснатата плът, а за плътта - в една душа космата? Кое е мяра? И кое - поквара? Коя е по-значителната вяра? Да, рицари, това е кръстопът. Из вярата попадаме в невяра… Невярата отива на кърък… къръкът пък на вяра в изневяра… Наистина един затворен кръг! Но след като и масата е кръгла, а името на краля е Артур, и гледани сме под еднакъв ъгъл, защо да не опитам втори тур?
Да вярваш, или не? Въпросът всъщност… е май теологически въпрос. И ако трябва да признавам мъжки, в теологичен план съм малко бос. Със всички тези битки и проблеми… приятели и други врагове… къде ще ти остане време за многовариантни светове?
С дълбоко уважение ще следва продължение…
So, bring fire and bring steel, for you know the way I feel,
bring a silver horse to carry me away!
|