Да, това наистина е тежичка тема. Мен ако питаш не е нужно всичко да се доказва. Нека разкажа какво мисли по този въпрос Достоевски. Аз не съм мазохист и затова по принцип не чета толкова сложни класици, но учителката по философия ме накара да прочета две глави от Братя Карамазови, които бяха насочени конкретно към християнството. Мисля, че не мога да го измисля по добре от автора. Та...

Двама братя спорят за хриситянството. Не ми се пише какво толкова разправят, но една от главните идеи беше че хората вярват, защото така им е угодно. В следаващата глава единия брат, в ролята на лошия, разказва своя план за антична поема. По едно време Господ решава да види какво правят овчиците му и слиза да ги види отново в тялото на човек. Попада в Испания на средновековието, по специално на христианското събитие, при което местните инквизитори изгарят една стотица от еретици (в слочая такива, които търся алтернатива на официалната вяра, абе търсят истината) на градския площад, а народа се радва. Хората познават господ и бързо, бързо започват да му се кланят, но като идва главния инквизитор и арестува новия Христос всички стоят мирно и тихо. Същия този местен църковен първенец завежда Христос в подземията, в залата за изтезания и провежда един монолог от десетина страници. (В тази история Христос няма реплики!) Започва веднага да го обвинява, че е виновен за всичките мъки на хората. Казва му, че ако е извършил едно от чудесата, които Дявола га искушавал да извърши, всичко щяло да бъде много лесно, всичко хора щели да живеят щастливи и сити, понеже господ ги е нахранил или поне им е дал сигурни доказателства, че е съществува. Става въпрос за един момент от живота на Христос (първия, оригиналния), когато той стоял в някаква пустиня и Дявола го изкушавал. Предложил му да превърне всички камъни в хлябове, нали е всемогъщ, значи може. Тогава всички хора щели да му вярват, никой нямало да се съмнява в могъществото му и изобщо в съществуването му. Предложил му и да скочи в една пропаст и нали Бог му е баща и го обича, ще го спаси, нямад да го остави да стане на мокро червено петно. Христос обаче и това не извършва, защото това би означавало, че се съмнява в Бог-баща си, че иска да го изпита, разколебан от Дявола. Имаше и трето предложение, но то пак беше от рода на това да извърши велико дело пред очите на хората, така че те да са му безпрекусловно верни. Разбираш за какво става дума. Ако Христос бил извършил едно от тези три неща, всичко щяло да бъде много лесно и ясно. Той обаче дал възможност на хората да вярват в него, понеже това е истинската вяра, като ги оставил да се съмняват, дал им възможност да избират какво да мислят ( иначе не биха могли да се съмняват в очевидни неща )

Това беше и основната ми идея, не можеш да искаш да ти доказват вярата, това е антивяра, вероубиец.

В последствие в разказа кардинала или там какъвто беше обясни на бог или неговото земно превъплъщение, че се е съюзил с дявола и много други такива като него ще изкоренят и най - малкото желание за търсене на вяра у човека, и когато накрая, след много зверства всички доброволно и безпрекусловно се отрекат от бог и желанието за каквото и да е право на избор и се подчиняват на един (евентуално дявола) ще има хляб за всички, абе ще дойде блаженство за всички. И вместо новия Христос да се защити по някакъв начин, стана и целуна същия дето искаше да го измъчва и убие. Доста иронично, не е ли?

Всъщност това няма много общо с това дали фантастите са вярващи или реалисти, но поне си начесох пръстите. За това дали техниката е виновна... трудно ми е да си го представя. Все пак това са неудушевени предмети, хората носят вината за техните действия. Виж, това че хората обичат да се самопреебват и гледат все по - гаден и по - гаден да си направят живота, е доста стара тема и надявам се няма да се съмняваш и в това.

В крайна сметка всички знаем, че има и реалисти и вярващи фантасти писатели.

It's not a nightmare,
this things are everywhere.
Can't you see?
This is our reality.