|
Малеее, откога не бях пускал нова тема тука... мдам... Та на въпроса.
Направило ми е впечатление като чета фантастика, че авторите не са вярващи (не вярват в Бог) или поне не го показват. Те по скоро го отричат, приемат съвсем други фактори като определящи. Същото в голяма степен мисля, че важи и за хората, които четат такава литература. Те са по скоро реалисти, отколкото вярващи. Признавам си че и аз съм такъв в доста голяма степен. А вие?
Пример за да не бъда голословен :
" Циана вдигна глава към небето. Вдигнаха глави и четиримата бойци, за
да изстинат в нажежените си доспехи: от млечносиньото небе над тях се
спускаше безшумно някаква заслепяващо бляскава машина.
- Не бойте се, куроси! - рече им Циана, защото ге се наканиха да
побягнат или да паднат по очи, когато машината слезе току над главите им.
Машината застана във въздуха на метър от опечената пръст на Елада, а в
средата й се отвори едно кръгло прозорче. Сякаш самият Адонис, пролетният
любовник на Афродита, надникна от него - толкова гладко, хубаво и младо бе
лицето на мъжа, който подаде оттам ръка:
- Качвай се!
- Но защо, моля те... - възрази арестуваната.
- Нареждане от Института!
И тя пое ръката му, която енергично я издърпа нагоре. Прозорчето се
затвори, а машината мигновено се самоизстреля като стрела по посока на
Олимп и влезе в самото слънце.
.....
След като се изтръгнаха от вцепенението си, бойците на Костакис
нахлуха с трагически викове в двора на Праксител. Костакис излезе от
сянката на беседката с лошо предчувствие. Той тъкмо бе се съгласил с
известния елински философ и геометър, че не си струва да занимават целия
ареопаг с някаква си хетера, когато нещата могат да се уредят и на четири
очи, а сега сделката изглеждаше застрашена.
- Бо... богът от машината и... и... - пелтечеха стражите.
- Един да докладва! - заповяда Костакис.
Посоченият не успя да се успокои и продължи да трепери като маларичен,
докато разказваше как богът слязъл с машината и отвлякъл поверената им
арестантка.
- Ааах, идиоти! Ще ви дам аз един бог от машината! - изрева Костакис. -
Колко пъти ви казвах да не киснете все в театъра!
Праксител и философът навярно не бяха чак такива атеисти, защото с
много богобоязън се загледаха в небето по посока на Олимп. Там обаче, както
и преди, нямаше нищо друго освен огнения лик на Хелиос, който, въпреки че
си беше чисто елински бог, с непонятно за хората еднакво старание изпичаше
в пещта си красивото и грозното, мъдрото и злото, истината и измислиците..."
Това не е единственният пример, който мога да дам, обаче в момента това ми е под ръка.
Е, чакам да чуя други мнения?!
П.С. А можете ли да познаете от коя книга е този откъс? Много е яка. Пращайте ми отговорите на бележки, аз ще съобщавам резултата. Ако са малко позналите верните килограми на книгата... Ще има бира:)))
"Нищо не променя тъй детето, както космосът и пубертетът."
"На всяка звезда, живот има." - Гьоте
|
Фантастите - Реалисти или вярващи?
Фантастите - Реалисти или вярващи?
