не е това проблема, мила. Извинявай за това, което ще напиша.
Проблема е много по-голям. и това, което си написала токущо ме доведе до този извод. Ти определено го обичаш, щом те интересува какво ще стане с него след това. Проблема е че той не те обича. Но проблема е че не защото не иска да те обича а защото неможе да чувства и още по-страшното той не живее. Мързелът е само началото на една такава жива смърт. Почти съм уверен че повечето съпрузи, за които пишете тук страдат от този доста широко разпространен синдром. Сиво ежедневие. Чакаме да мине днес за да дойде утре. чакаме да умрем, а вече не се усещаме че вече сме мъртви! Живи мъртъвци. Може да ти каже 1000 пъти обичам те защото знае че така трябва, защото се самонавива и толкоз. Не ти изневерява, защото не живее. Не казвам че живота означава изневяра. Но липсата на живот означава вярност. Ако наистина го обичаш трябва да го събудиш. Опитай с целувка като Снежанка (с добро) ако не стане обаче точно защото го обичаш трябва да му се противопоставиш. Трудно ще е. Той е изградил толкова високи стени около себе си, които лесно не се събарят. А и него го е страх да се събуди, да се промени, така му е най-лесно. Ще измисли всякакви доводи в своя полза и в полза на това да не излезе от черупката си. Но ти трябва да го накараш да живее. С теб или без теб. Никога не е късно. Направи го заради него, и не чакай благодарност, и се благодари на господ ако след време я получиш. Успех!

България не ме обича, а аз съм ебати пича.