Често напоследък и това ми минава през главата -дали това не е начина по който заплащам за неговата вярност. Доста от нашите приятели (на наша възраст) са вече разведени, а тези, които не са, съвсем открито коментират извънбрачните си забежки. В интерест на истината, до сега не съм чула нито една жена да говори за такива връзки (дори еднократни - разбирай секс) извън семейството. За мъжете като че ли е въпрос на чест да споделят такива забежки дори и в присъствието на собстевените си съпруги. На мен ми е доста трудно да приема, че моят съпруг е единствен без забежки, но поне засега не съм чула нещо подобно от никъде.
Прецакана от живота не се чуствувам, но използувана от него - да. Може и да е криза на средната възраст. Може и да е депресия, кой да ти каже?. Много се чудя дали да не отидя на доктор и да поискам антидепресанти или нещо подобно за да видя дали пак ще ме тормозият същите въпроси.
Зная, че не съм от тази категория (а може би би триябвало да бъда), която може да каже "спирам кранчето, оправяй се както можеш", а зная също така, че като има кой да дава - той ще взима.
В отговор на тези от вас дето по мое мнение не ме разбраха от какво съм недоволна - тежи ми и ми писна да бъда аз винаги отговорна за всичко - тежи ми и ми писна от неговото нежелание да прави каквото и да било. Според неговата теория човек триябва да прави това, което обича и му е приятно да прави и затова той не прави нищо. Няма нужда да ви казвам колко ми е приятно да работя почти всеки ден (това не включва домакинската работа) по 12-13 часа и без годишна отпуска/почивка с години. Аз съм си виновна, защото го допуснах и сега когато най-после започнах да изказвам собствено мнение, неговият дежурен отговор е , че аз съм се повредила и кога най-сетне ще стана отново човекът, който бях, че съм материалистка, че сме заприличали на всички останали, а пък той толкова искал да сме по-различни и т.н и т.н. Като види дебелият край, когато усети, че ми е дошло доста нанагорно и е възможно да има неприятни последствия за него зпочва да удря по съвеста ми, много е добър в умението си да ме накара да се чувствувам винивна за това което мисля и казвам. Никога през целия ни съвместен живот не е чул една обидна дума от мен, аз просто не съм възпитана по този начин. Аз в замяна съм чула всички възможни обиди, които съществуват в българският език.
Тежи ми много и ми омръзна да си давам здравето докато той се грижи доста добре за собственото (редовно саунка, редовни посещения на спортни клубове и т. н.) Е, той много би искал и аз да ходя с него, но след 12-13 часа на работа -5-6, а понякога и 7 дена на седмица, сигурно си представяте колко много ми се ходи до спортният салон.
Та с две думи, имах надежда за промяна доста дълго време, но тази надежда се изпари вече. Все още незная, кое е правилното решение за нашия сличай, но зная,че така не можа да продължава още дълго време.
Благодаря на всички ви, които споделихте своето мнение и слушахте/четохте моите оплаквания.