Моля не приемай долното като обвинение, а просто като повод за размисъл: Ти си си го избрала такъв...и си го 'търпяла' 23 години. Какво те привличаше в него преди? Не казвай, че е било заради децата. Трябва да е имало нещо повече, или??? Трудно се променя човек след толкова години, защо не си имала подобни изисквания към него преди или защо си се примирявала с бездействието му?

Аз разсъждавам по следния начин. Избрах си мъж, който преди всичко да е добър баща и съпруг, а не мъж който да ме издържа. Това и сама мога да го правя и си дадох сметка, че поемам пълна отговорност за всички ни, мога да си го позволя и няма да се чувствам зле от това. Е, хубаво би било да има златната среда, но не винаги я срещаш или пък я няма искрицата...Аз считам, че намерих своето щастие....Както и да е, НО

щом като той не работи, трябва да се труди по друг начин- в дома. Поддържането на домакинство и гледането на деца е също работа на пълен работен ден и то много отговорна. Тази работа заслужава да бъде възнаградена. Един човек, независимо дали е мъж или жена, ако 20 години само с това се е занимавал, трудно ще си намери работа, да не говорим за кариера...След напускането на децата, домакинските задължения остават, ако не го/я устройват, трябва да си търси реализация. Не може да се имат високи очаквания за работа или кариера, но не може и изведнъж да почне да се обвинява този човек, че е безполезен. Все пак той/тя е отгледал общите деца и се е грижил за общото домакинство!!!

Ако обаче го няма това разделение на задачите и взаимно разбиране, не виждам за какво семейство може да се говори, да не кажа че и седмица не бих търпяла!

Конкретно за теб: опитвам се да кажа, че трябва да създадеш задачи на мъжа си. Ако не е способен да работи, трябва да поеме всичко останало, за да те облегчи вместо да се мотае по сауни и спортни зали. Да не говорим, че щом работиш до късно, като истински джентълмен би трябвало да те взима от работа! След толкова години меки опити да го оправиш, за мен единственото решение е ултиматум и продължителен натиск...

А ако е наистина безполезен паразит, не бих се поколебала да го изхвърля! Надявам се обаче просто да си позабравила моментите, когато примерно ти си била на работа, а той е седял с болните деца вкъщи Дано да съм права, защото така още имате шанс