А как се отварят очите на подобен човек? Как да убедиш някой, че не е пъпа на света и че е редно да гледа къде стъпва, че не се знае в какво ще се спъне?
Питам по малко по-различен повод от този на авторката, но мисля, че някакви подобни действия са нужни. Какво да правиш с човек, главозамаян от внезапно постигнат бърз успех? Как да уври, че днес има, утре няма, че стотачките не се пръскат с лека ръка за да се правиш на ларж пред компания в кръчма, а спечелени с труд пари следва да се изразходват с мисъл и за смислени цели? Защо така бързичко човек получава амнезия кой е, от къде е тръгнал, какви ценности е имал? Как се получава така, че майка ти умира от липса на пари за лекарства, а ти си купуваш нов костюм + аксесоари за хилядарка примерно, щото няма кой да ти занесе петте други в гардероба на химическо?
Не би трябвало да ме касае особено този случай, но съм възмутена, отвратена и не знам изобщо какво да мисля.
А за авторката, ами май определението паразит беше най-вярната думичка. Когато установиш, че ако го няма човека до теб единствената разлика е в по-малкото пране и гладене и нищо друго ... е тогава си е таковало таковата
Нямам отговор. Аз не го намерих.