Не знам да се смея ли, да плача ли Бедното животно...Ние имаме едно глухо куче в работата, след един зверски побой, след който лекарят каза, че му остават няколко часа, той взе че оживя, но оглуша... НО се справя някак! Чукам на дърво.. Усещам го как са му се изострили сетивата - зрение слух. Но винаги ми става мъчно, когато по инерция почна да викам ЧОПЪР, ЧОПЪЪЪЪР....А той си седи в тревата и изобщо не ми обръща внимание....Околко нас непрекъснато минават коли , но той съумява да ги избегне..
Дано да ми е живичък и здрав още дълго..


П.П. А на мен и маша за коса ми е гърмяла в ръцете, та се примирих с клечките на главата си завинаги

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите