Готвя много често. В седмицата максимум два дни не готвя. Но това е така заради децата сигурно. Държа винаги да има сготвено. Някак си като ядат филия с лютеница за вечеря и нещо ме гложди отвътре. Готвя по много манджи в събота и неделя. Тогава се отдавам на готвене. През седмицата обикновено в понеделник и вторник имам отдих, защото има много ядене от уикенда наготвено, но в срядата задължително започваме отначало. В петък по правило никога не готвя. Купувам нещо от Билла или Сани и приготвям само гарнитура. Правя задължително салати. Никога не се храним без салата, и то главно защото аз обожавам салатите.

По принцип ще си изкривя душата, ако кажа, че обичам да готвя. Не ми е любимо занимание, но казват, че готвя вкусно и особено през уикенда ми се навързват винаги гости и основното им занимание е да цъкат с език и да ядат. Тогава се чувствам възнаградена за положените усилия. По големите празници се изпотрепвам да готвя, но тогава ми е приятно. Винаги по празниците се събираме вкъщи. Досега не сме били някъде на гости за Коледа, Великден или семейни тържества. Винаги сме в къщи с брат ми, неговата рода и приятели, защото ми се носи славата на велик готвач. Това май са единствените случаи, когато се затварям в кухнята с кеф и мога да откарам там и по два дни. Когато ходим някъде с компания на обща софра обикновено групата разчита на мен да определя менюто и да разпределя кой каво да носи и купи. И това е така още от студентските години. Общо взето кухненско-готварската организация винаги е моя.

Не знам от кое време ми отнема готвенето. То си ми е просто време за готвене предвидено - прибирам се, оправям децата и се захващам. Докато готвя (кухнята и трапезарията са на едно) мъжът ми е около мен и си говорим, гледаме ТВ... Това ни е времето да се видим и да си кажем как ни е минал деня, да сме си заедно. Готвенето ми отнема поне по два часа. Не обичам да ми помагат. Не, че мъжът ми отказва, напротив, винаги се включва ако го помоля нещо, но или магданоза не нарязан на едро, или на яйцето има парченце черупка, или чесъна не с скълцан, а смачкан... Та затова гледам да си се справя сама.

Не поръчвам готова храна, не обичам и полуфабрикати. Всичко приготвям сама.

Готвя от много преди сватбата. Още от ученичка съм титуляр в кухнята. Просто така се наложи и сега, макар че майка ми живее с нас рядко ми се мотае в кухнята. Още докато живеехме с нашите (а те непрекъснато имаха тълпи с гости) тя оставяше основния товар на мен и така си и остана. Със съпруга ми се познаваме още от деца и той си знае, че аз съм си готвача и че ги мога тези неща, та нищо не се е променило просто. Както си беше преди, така си остана и след сватбата.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

Редактирано от dara на 02.09.04 09:43.