Постулатите по начало ги няма, но когато се появим в обществото, от най-ранна бебешка възраст, и започват да ни възпитават. Неслучайно има поговорка, че бебето се възпитава, докато лежи напряко в креватчето.
И докато се осъзнаем усетим и научим да ходим, вече са ни набили в главата всички изначални постулати, около които после градим целия си свят.
Значи викаш с тоя Сатурн из 12 и в радикса засегнат, с тоя Марс мо„кан от Плутон и Уран, си е цяло щастие, че изобщо съм още жива...
Какви осъзнати избори, като преди да проходим, са ни набили вечните истини и оттук насетне цял живот правим избори, базирани на тия набити постулати?
Това не са избори, а автоматични реакции. Избори почваме да правим, чак след като си избием вбитите постулати, но преди да ги избием, трябва да осъзнаем, че изобщо съществуват...а за да осъзнаем, че съществуват, трябва да гледаме на света от по-широка перспектива.
Затворени вътре в обществото, няма как да разберем постулатите, които е вкопало в нас, трябва да търсим външна гледна точка - извънземни, космически, духовни учители.
Той погледна цветето и стана цвете край пътя
|