От висшия разум идва усета, него ползвам да, опитвам се да гледам през очите на висшия разум, правя го все по-успешно и от тая перспектива логиката ми изглежда смешна и недоносена.
Представи си една огромна джунгла, насред която човекът е разорал малка нивичка, изсякъл там дърветата и лианите и засадил китки в прави красиви лехички.
Е това е логиката, а джунглата наоколо е битието.
Та отвреме навреме падне некой жълъд или кокосов орех от дърветата извън градинката и логиците го наобиколят и мъдро дуднат, че това не може да бъде, защото никога не може да бъде - не може на всичко, което не ти се вмества в лехичките, да твърдиш, че не може да бъде, щото не спазва размера и тактуването на китките.
Логиката е едно напръстниче в морето, говоря за логиката, базирана на фактите.
Умът човешки ползва логика, висшият разум не ползва фактическата човешка логика, защото там тя е безполезна.
Много пъти съм го писала тук - през една точка колко прави минават, успоредни на друга права?
А ако прибавим 4, 5, 6... измерения?
Умът не е орган, който може да обхване джунглата, умът обхваща градинката, на мен това не ми стига.
Той погледна цветето и стана цвете край пътя
|