безвремието е на всяко ниво над нашето 3Д, само в нашето четиримерно пространство време има време, което е толкова ригидно и негъвкаво, в нивото, към което сме се запътили, все още съществува време, но то е много гъвкаво и може да прескачаш насам натам, в още по-високите нива изобщо няма време, затова съществата от ония нива могат да слизат тук ту в 21 век, ту 100 млн години преди това, ту 2 века по-рано, ту два века по-късно.
А определението за времето измъкнах от себе си, след като внимателно обмислих и усетих какво съм правила през живота си. Башар казва, че слизаме тук, за да усетим и изучим процесите, значи аз почнах да си задавам въпроса как аз точно съм разположила времето и установих, че като постулирам голямото чакане, това чакане създава време най-лесно, щото ако не чакаш, си тук и сега и значи няма време. Та постановката за времето е от личните ми вътрешни запаси на знание.
Безвремието се създава, като се намираш тук и сега, това също съм го измъкнала от себе си с помощта на Ошо навремето и подкреплението от Башар.
Когато си тук и сега, си извън времето и ако успееш да влезеш в тук и сега, все едно влизаш в капсула на времето, с която можеш да се разхождаш навсякъде из времето и пространството.
Моментите на щастие или драстична промяна са само катализаторите, като си щастлив, не се мяташ като риба на сухо из миналото и бъдещето, а се центрираш в СЕГА и изживяваш сега-то пълно. Като нещо рязко те стресира, също изведнъж се оказваш в сега, щото имаше стара приказка, че философът лесно се бори с миналите и бъдещите нещастия, но е неспособен да елиминира сегашните, та щастието и внезапността те мяткат в СЕГА, но човек може да се метне и по собствено желание, без външни подбудители.
Той погледна цветето и стана цвете край пътя
|