не казах, че нямам теория, а че нямам работеща такава, което е различно
не познавам подчертано земни индивиди (астрологично), които да не са насочени към целта, не пътя, а целта им е важна, ако нямат такава - отпиши ги
аз, например не мога да измина пътя от точка А до точка В без да имам цел, тоест няма изобщо да се напъна, ако само следва да си се рея ей така без цел и посока, докато, виж, въздушните си падат по пътя и насладата от него
за фиксираните подчертано водни важи първото, особено при твърд аспект от Сатурн
та, в този ред на мисъл - няма цел без посока тогава и само тогава, когато няма посока без цел - и да, при някои целта оправдава средствата, при други дето се реят сред Нептун - гоненето на целта е до дупка, но без крайности в плащането, което я прави трудно достижима и болезнена като изживяване, понеже целта не се достига, за да си създадеш нова и пак да я следваш до върха, и после наново...
мисля, че природата определя съдбата, както и съдбата - природата на човек, тоест може да си се родил търпеливо и спокойно дете, но обстоятелствата ведно с инстикта за самосъхранение да са те превърнали в друго - изнервено същество и обратно...
|