Светът, природата, хората са изтъкани от противоположности, противоречия
На ниво 3Д.
По горните нива няма противоречия. Чист пример - кое е първичното битието или съзнанието? И двете са части на едно по-голямо цяло на горното ниво.


Например: ден-нощ - планета; топло-студено - температура; добро-зло - отношение.


Та как разбираш „интегрирането“ на Башар?
Аз бих казала, че понякога трябва да игнорираме злото, а друг път да се борим с него – осъзнато.
Всичко е част от мен, и доброто, и злото. Приемам го, така се интегрира, с приемане. А после какво правя с него - може и да се боря, но това не значи, че не съм го приела. Не може да се изхвърли злото, щото няма къде да отиде, няма кошче за зли отпадъци.
Прави добро от злото, защото то няма от какво друго да бъде направено. Трансформирай го.
Не му обръщай внимание, вместо това създавай добро, което да измести злото. Концентрирай се в доброто и го прави.

Смяташ, че противоречията са нещо принципно лошо?
Няма лошо и добро, противоречията са начин на виждане на света, ако ти върши работа, работи чрез противоречията.
На мен ми се иска да виждам света в неговата цялост и тогава противоречията се превръщат в иглите, които я плетат, но на теб не ти хрумва да наричаш иглите в ръцете си противоречиви. Защо? Защо разделяш света на противоречия, а не разделяш иглите за плетене на две противоречиви игли?

Ей ти друг пример от момента – навън въздухът е толкова хладен и ободряващ, а вътре- топъл и уютен – изобщо не бих искала да отстраня това противоречие:)
Ами защо ги разглеждаш като противоречие, дефинирай думата противоречие?

Той погледна цветето и стана цвете край пътя