Да де – общо взето, изборът, който правят хората е следния:
- или игнорират войната, смъртта, злото изобщо,
- или се изправят лице в лице с тях.
Първият вариант да се игнорират лошите неща, да се бяга от тях или да се отнасяме несериозно към тях, понеже са естествена част от живота, не е добър.
И го твърдя не защото го казват всички духовни учения и учители, а защото съм убедена, че точно първият вариант е предпоставката да се отнасяме безотговорно и лошо към живота, природата, другите.
Първият вариант дори обезсмисля съществуването ни, което цели постигане на цялост и единство.
Като се страхуваме от лошите неща, като бягаме от тях или ги игнорираме, всъщност си създаваме светоглед без чувство за лична отговорност, без морал, без достойнство. А това е причината да живеем в тоя брутален свят, да унищожаваме планета и създанията по нея. Живееме в краткосрочен план, търсейки уж само красота и светлина, без да ги откриваме.
И с такъв светоглед, където и да отидеме, все тая – вечни бегълци, непостигащи единството.
Разбира се, не казвам, че трябва да се борим с убиеца, убивайки и ние, или пък с крадеца, крадейки.
Та ти защо все пак избираш първия вариант?
А това е важен въпрос, заслужаващ внимание, разсъждения, медитация.
|