|
ЗОХАР
(откъси от предисловието към книгата от Михайл Лайтман-най-изтъкнатият практикуващ кабалист на нашето време)
Съществуват 4 вида познания:
1) материя,
2) свойство в материята,
3) абстрактно свойство,
4) същина.
Същността и абстрактното свойство са ни съвършено непостижими, ние можем да постигнем само материята и нейните свойства – както в нашия обикновен свят, така и в духовните светове.
Така например човек се състои от:
1) материя, т.е. тялото;
2) свойствата на тялото, например, «добър»;
3) отвлеченото свойство, т.е. самата категория “доброта” сама за себе си;
4) същността на човека.
Същността на човека сама по себе си ни е съвършено непостижима, защото нашите 5 органа на чувствата и цялата ни фантазия не ни позволяват да осъзнаем и да почувстваме повече от действията на същността, но не и нея самата. За нас е скрито познаването на която и да е същност, включително нашата собствена, и аз като човек мога да постигна единствено действията и следствията на тези действия, произтичащи от непостижимата същност.
Отвлечените свойства са винаги относителни и например “истината” и “лъжата” са разбираеми само по отношение на тяхната полза или вреда по отношение на съответната материя. В резултат на жизнения опит на поколенията, когато човечеството видяло нещастията, причинени от “лъжливите”, и ползата, произтичаща от “правдивите”, дошло до извода, че няма по-добро свойство на света от “истината” и няма по-лошо от “лъжата”.
А в крайна сметка спасението на един единствен човек е несравнимо по-важно от цялата теоретична важност и значимост на свойството “истина”.
И следователно от 4-те вида познание същността е съвършено непостижима за нас, 3-ият вид може да доведе до погрешно разбиране и само материята и нейните непосредствени свойства ни дават правилното и достатъчно постигане.
Човекът се явява най-егоистичното създание в нашия свят и няма по-вредно и опасно същество както за него самия, така и за цялото мироздание. Само човекът, въпреки че има желаното, страда заради онова, което имат другите; само човекът се нуждае от покоряването на целия свят, а не само на своето собствено непосредствено обкръжение. Наистина, егоизмът на човека излиза извън рамките на времето и пространството. И всичко това, заедно с всички страшни последици от егоизма е създадено от великия и съвършен Творец.
Целият ни живот е усещането за недостиг на нещо и борба за получаването му, а усещането за недостатъчност е и самото страдание. Стремежът да достигнем желаното ни тласка към постоянно движение против собствената ни природа, която пък се стреми към състояние на покой, защото това е състоянието на нашия Отец.
Ние постигаме само онова, което получаваме от Него, постигайки свойствата и действията на Твореца, ние изучаваме Източника на своето произхождане и единствено постигайки Него, можем да разберем за какво съществуваме. И това принуждава кабалистите да издават книги-инструкции за постигане целите на Твореца и тези инструкции са дадени в Тора като заповеди, защото без прояснение човекът не е в състояние да достигне до желаната от Твореца цел.
Под ТЯЛО в Кабалата се разбира ЖЕЛАНИЕТО ДА ПОЛУЧИШ, в случая нашият егоизъм. Убивайки тялото си, човек се повдига в рая; освобождавайки се от егоизма, човекът незабавно започва да усеща вместо себе си Твореца. Получавайки от Твореца алтруистичното свойство, желанието “да отдава”, човек, с Негова помощ, започва да изправя предишното тяло-желание, постепенно, на части включвайки егоизма в своите нови алтруистични духовни свойства, придобива свойството да се наслаждава от отдаването и оживява от това..
Разлагането на тялото е такова състояние, при което човек съвършено не се безпокои за самия себе си, освен за най-необходимото, насъщносто, минималното, без което не може да продължи приближаването си към Твореца.
Човекът е център на цялото творение, причина и цел на творението, главното действащо лице на творението, довеждащо творението до желаната от Твореца цел. И затова всички висши светове и нашият материален такъв и всички, които ги населяват, са създадени само заради човека.
Светът “олам”, от думата “алама”-означава скритност. Т.е. световете са подобни на покривала, зад които е скрит от човека Творецът. Всички светове се явяват етапи на последователно отдалечаване от (усещанията на) Твореца.
Но за да се разбере всичко това, трябва да се види краят на действието, т.е. в целта на творението, защото нищо не може да се разбере от процеса, а само от завършеността.
Баал Сулам в книгата си “Матан Тора” привежда такъв пример: Ако в нашия свят се появи изследовател от друг свят и, незапознат с крайните резултати на развитието на живата природа, види теленце и човешко бебе, би дошъл до извода, че след като теленцето на един ден вече може да стои на краката си, а човешкото бебе е напълно безпомощно, на края на развитието си телето ще се превърне в нещо велико, а човекът ще си остане все така безпомощен.
Появилият се на дървото плод е съвършено невзрачен и кисел или горчив. И колкото е неугледно творението, колкото процесът на развитие е по-труден и дълъг, толкова по-висш резултат се достига. Но който не може да види крайните състояния, прави неверни изводи, наблюдавайки промеждутъчните състояния.
Нищо не е съдадено без цел. Всичко е създадено единствено за да може човек да достигне висшето състояние – съединението с Твореца.
Действията на Твореца са съвършени винаги и във всичко, но човек не е в състояние да ги усети като такива, докато не изправи собствените си органи на усещане – едва тогава ще почувства съвършенството на твореца, своето собствено съвършенство и съвършенството на своето състояние; защото съвършено е всичко, освен нашите възприятия.
Да изменим нашето възприятие е нашата задача и работа в този свят. Да достигнем истинското усещане на нашия Създател-е нашата цел.
Всичко, което усещаме, са нашите реакции на Неговото въздействие върху нас. Всичко се свежда до осъзнаването на това и достигането на такова състояние, в което човекът усеща, че Творецът е абсолютно добър към него.
Както е казано от мъдреците, Творецът е създал света, за да му се наслади.
Целта на творението, наслаждението на Твореца, кабалистите изпитват върху себе си в степента на своето духовно въздигане. Всичко, което нам е известно, е известно от личните постижения на себепостигащите, наричани кабалисти (от думата Кабала – получавам), получаващи.
Ние не говорим за самия Творец, а само за онова, което постигаме, усещаме като получавано от Него. Така получилите човеци са всичко, което ние знаем за Него и Неговите желания. Това знание се нарича Тора.
Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.
Редактирано от Kaily на 27.03.06 14:53.
|
ЗОХАР
(не*избе*жна)
