И снизходиха световете до действителността на този свят, до мястото на порчата и изправлението, защото тялото, като желание за самонаслаждение, изхожда от своя корен и, минавайки през системата нечисти светове, остава под властта на тази система до 13 години, и това е времето на порчата. “13 години” тук е условно обозначение и няма връзка с времето, течащо в нашия свят...

Творецът:
1. Придал на душата желанието на завършения егоизъм, наречен гордост, вследствие на което човек престанал да усеща Твореца..
2. Разделил създаденото творение на малки отделни части и ги поместил в нашия свят. Предал 288 искри светлина в системата на нечистите сили, за да съществува нашият свят, защото системата чисти сили не може да храни човека в нашия свят поради противоположността на свойствата им.
Тази система нечисти сили храни човека и целия наш свят до окончателното изправяне, а 288-те искри поддържат живота, премествайки се от едно място на друго, водейки човека към желаното състояние.

Всичките светове са подобни един на друг, разликата е само в материала.
Светлината на наслаждението е основата на живота. Но такава се явява тя само при получаването и в духовните, алтруистични съсъди, ако наслаждението е получено в егоистично кли, то често този закон дава обратен ефект, също като наслаждението при разчесване на поразен участък от кожата, което кара да продължим разчесването и създава нарастващ отрицателен ефект.

Основата на системата нечисти светове е желанието за самонаслада, да получиш, без да дадеш нищо от себе си и затова това желание не може да бъде удовлетворено, защото всяко задоволяване незабавно създава двойно по-силна нова потребност, изобщо не напълвайки с наслада миналата.
В резултат от получаването на егоистично наслаждение се усеща не удоволствие , а незабавна жажда за нова наслада, т.е. страдание от неговото отсъствие.

Премествайки искрата светлина от един обект в друг, Творецът ни заставя да сменяме заниманията си в този свят, привличайки ни към все нови и нови обекти и така през целия период на натрупване на егоистична кли – до “13 години”.

А след това помествайки искрата светлина в одеяния, носещи ни след всяко наслаждение страдание, Творецът постепенно ни показва, че използването на егоизма е порочно и ни помага да се освободим от егоистичните желания и да започнем да го молим за това.

Всяко действие на човек с намерение да достави удоволствие на Твореца се нарича Заповед, а светлината наслаждение, получена в резултат на това действие, се нарича Тора.
Основното в действията не е тяхното физическо изпълнение, а намерението, заради което се извършват. Вие не определяте касиера в банката, който ви дава пари, като алтруист. Никога по външното действие не можем да определим на какво ниво на развитие се намира човек, защото това се определя само от силата на неговите намерения, а те са скрити за всичко, често дори за самия човек.

Постепено желанието да получиш заради себе си, да получиш или да дадеш, но за собствена изгода, се замества от желанието да отдадеш мислите и чувствата си заради Твореца.

И човек придобива подобие на Твореца, защото получаването заради отдаването се счита свойство на чистото отдаване.
Своята природа да получава кли не може да промени, но изправяйки намерението, тя става подобна на Твореца.

Творецът изпълва със себе си цялото творение, всичко около нас, както отвън, така и вътре, но да го усети може единствено подобният Нему по свойства. Единствено ако в някое свое свойство-качество човек се уподоби на свойството на Твореца “да отдава”, в това свое изправено свойство той започва да усеща Твореца.

Светлината, която душата не може да получи, поради отсъствие на намерение да я получи заради Твореца, се нарича обкръжаваща светлина (ор макиф), която анулира онова, което оказва натиск върху кли да получи цялата светлина, независимо условията.
А цялата причина за излизането на светлината от кли е в това, че кли не желае да получава допълнително светлина, защото не е в състояние да я получи заради Твореца, а заради себе си не желае, защото това я отдалечава от Твореца.

В началото Творецът създал общото желание за получаване, наречено обща душа – Адам аРишон, Първият човек. Разделил я после на множество отделни части, всяка от които е в състояние да постигне собствено изправяне, а след като всички души го постигнат, ще се съединят отново в една обща душа. И цялата работа в Тора и Заповедите е дадено да бъде извършена за 6000 години съществуване на света.

Човек няма нужда от време, за да постигне духовния си корен, да постигне свойството “да отдава” може само с молба, молитва, усещана в сърцето.
Затова и думите: преди, после, вследствие и пр. Означават само причина и следствие, а не времето на тяхната поява.
А движение е всяка промяна на свойствата към подобни на Твореца.

Два пътя ни е подготвил Твореца: път на Тора и път на страданието. И само в тях съществуваме.
Пътят на Тора е относително безболезнен и кратък, пътят на страданията не е път сам по себе си, а само жестока тласкаща сила, принуждаваща човек да приеме пътя на Тора.

Душите имат 3 състояния:
1. Състояние в света на безкрайността, където те имат бъдещия вид на изправяне.
2. Състояние 6000 години –в това състояние няма никакво изправяне на телата, а само на душите. 6000 години не е период от време в нашия свят, иначе праведните не биха могли да достигнат по-рано от календарния срок.
Тук ние можем безнаказано да тренираме в опити да променим своята природа, докато неудачен опит за получаване на светлина във висшите светове води до разбиване на съсъда, на кли.
3. Краят на изправянето на кли, т.е. получаване на цялото предвидено наслаждение.

Има определен порядък за снизхождане на душите – от по-светлите към по-грубите, но във всяко поколение има определен вид души, наричани Исраел, които трябва по-бързо от останалите да достигнат до своето изправление. Затова тези души усещат както по-особен и силен егоизъм, така и по-жестоко отношение към тях от страна на Висшето управление.

Състоянието да получаваш заради Твореца е равносилно на чисто отдаване и се достига едва след пълно овладяване на предидущите състояния и се нарича седмо хилядолетие.
Действието по получаване на наслаждения заради Твореца се нарича кабала, а инструкциите за достигане на това състояние се наричат Кабала.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.