ПОЩАЗатвори
Име:
Парола:
Регистрирай Free



Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 06:15 20.08.19 
Религия и мистика
   >> Процесинг
*Кратък преглед

Тема ЗОХАР  
Автор KailyМодератор (не*избе*жна)
Публикувано26.03.06 18:40



ЗОХАР
(откъси от предисловието към книгата от Михайл Лайтман-най-изтъкнатият практикуващ кабалист на нашето време)


Съществуват 4 вида познания:
1) материя,
2) свойство в материята,
3) абстрактно свойство,
4) същина.

Същността и абстрактното свойство са ни съвършено непостижими, ние можем да постигнем само материята и нейните свойства – както в нашия обикновен свят, така и в духовните светове.
Така например човек се състои от:
1) материя, т.е. тялото;
2) свойствата на тялото, например, «добър»;
3) отвлеченото свойство, т.е. самата категория “доброта” сама за себе си;
4) същността на човека.

Същността на човека сама по себе си ни е съвършено непостижима, защото нашите 5 органа на чувствата и цялата ни фантазия не ни позволяват да осъзнаем и да почувстваме повече от действията на същността, но не и нея самата. За нас е скрито познаването на която и да е същност, включително нашата собствена, и аз като човек мога да постигна единствено действията и следствията на тези действия, произтичащи от непостижимата същност.

Отвлечените свойства са винаги относителни и например “истината” и “лъжата” са разбираеми само по отношение на тяхната полза или вреда по отношение на съответната материя. В резултат на жизнения опит на поколенията, когато човечеството видяло нещастията, причинени от “лъжливите”, и ползата, произтичаща от “правдивите”, дошло до извода, че няма по-добро свойство на света от “истината” и няма по-лошо от “лъжата”.

А в крайна сметка спасението на един единствен човек е несравнимо по-важно от цялата теоретична важност и значимост на свойството “истина”.

И следователно от 4-те вида познание същността е съвършено непостижима за нас, 3-ият вид може да доведе до погрешно разбиране и само материята и нейните непосредствени свойства ни дават правилното и достатъчно постигане.


Човекът се явява най-егоистичното създание в нашия свят и няма по-вредно и опасно същество както за него самия, така и за цялото мироздание. Само човекът, въпреки че има желаното, страда заради онова, което имат другите; само човекът се нуждае от покоряването на целия свят, а не само на своето собствено непосредствено обкръжение. Наистина, егоизмът на човека излиза извън рамките на времето и пространството. И всичко това, заедно с всички страшни последици от егоизма е създадено от великия и съвършен Творец.
Целият ни живот е усещането за недостиг на нещо и борба за получаването му, а усещането за недостатъчност е и самото страдание. Стремежът да достигнем желаното ни тласка към постоянно движение против собствената ни природа, която пък се стреми към състояние на покой, защото това е състоянието на нашия Отец.

Ние постигаме само онова, което получаваме от Него, постигайки свойствата и действията на Твореца, ние изучаваме Източника на своето произхождане и единствено постигайки Него, можем да разберем за какво съществуваме. И това принуждава кабалистите да издават книги-инструкции за постигане целите на Твореца и тези инструкции са дадени в Тора като заповеди, защото без прояснение човекът не е в състояние да достигне до желаната от Твореца цел.

Под ТЯЛО в Кабалата се разбира ЖЕЛАНИЕТО ДА ПОЛУЧИШ, в случая нашият егоизъм. Убивайки тялото си, човек се повдига в рая; освобождавайки се от егоизма, човекът незабавно започва да усеща вместо себе си Твореца. Получавайки от Твореца алтруистичното свойство, желанието “да отдава”, човек, с Негова помощ, започва да изправя предишното тяло-желание, постепенно, на части включвайки егоизма в своите нови алтруистични духовни свойства, придобива свойството да се наслаждава от отдаването и оживява от това..

Разлагането на тялото е такова състояние, при което човек съвършено не се безпокои за самия себе си, освен за най-необходимото, насъщносто, минималното, без което не може да продължи приближаването си към Твореца.

Човекът е център на цялото творение, причина и цел на творението, главното действащо лице на творението, довеждащо творението до желаната от Твореца цел. И затова всички висши светове и нашият материален такъв и всички, които ги населяват, са създадени само заради човека.

Светът “олам”, от думата “алама”-означава скритност. Т.е. световете са подобни на покривала, зад които е скрит от човека Творецът. Всички светове се явяват етапи на последователно отдалечаване от (усещанията на) Твореца.

Но за да се разбере всичко това, трябва да се види краят на действието, т.е. в целта на творението, защото нищо не може да се разбере от процеса, а само от завършеността.

Баал Сулам в книгата си “Матан Тора” привежда такъв пример: Ако в нашия свят се появи изследовател от друг свят и, незапознат с крайните резултати на развитието на живата природа, види теленце и човешко бебе, би дошъл до извода, че след като теленцето на един ден вече може да стои на краката си, а човешкото бебе е напълно безпомощно, на края на развитието си телето ще се превърне в нещо велико, а човекът ще си остане все така безпомощен.

Появилият се на дървото плод е съвършено невзрачен и кисел или горчив. И колкото е неугледно творението, колкото процесът на развитие е по-труден и дълъг, толкова по-висш резултат се достига. Но който не може да види крайните състояния, прави неверни изводи, наблюдавайки промеждутъчните състояния.
Нищо не е съдадено без цел. Всичко е създадено единствено за да може човек да достигне висшето състояние – съединението с Твореца.

Действията на Твореца са съвършени винаги и във всичко, но човек не е в състояние да ги усети като такива, докато не изправи собствените си органи на усещане – едва тогава ще почувства съвършенството на твореца, своето собствено съвършенство и съвършенството на своето състояние; защото съвършено е всичко, освен нашите възприятия.

Да изменим нашето възприятие е нашата задача и работа в този свят. Да достигнем истинското усещане на нашия Създател-е нашата цел.
Всичко, което усещаме, са нашите реакции на Неговото въздействие върху нас. Всичко се свежда до осъзнаването на това и достигането на такова състояние, в което човекът усеща, че Творецът е абсолютно добър към него.

Както е казано от мъдреците, Творецът е създал света, за да му се наслади.
Целта на творението, наслаждението на Твореца, кабалистите изпитват върху себе си в степента на своето духовно въздигане. Всичко, което нам е известно, е известно от личните постижения на себепостигащите, наричани кабалисти (от думата Кабала – получавам), получаващи.
Ние не говорим за самия Творец, а само за онова, което постигаме, усещаме като получавано от Него. Така получилите човеци са всичко, което ние знаем за Него и Неговите желания. Това знание се нарича Тора.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Редактирано от Kaily на 27.03.06 14:53.



Тема Re: ЗОАРнови [re: Kaily]  
Автор KailyМодератор (не*избе*жна)
Публикувано27.03.06 12:53



Не е лесно да се разбере какво пишат в книгите си кабалистите. Всичко, което те описват, са действия и обекти от духовните светове, за които ние нямаме ни най-малка представа, в духовния свят няма маса, пространство, време, преместване.
За излагане на своята наука кабалистите са избрали особен език, наречен “език на клоните” или “Сфат анафим”. Това е възможно, защото няма в нашия свят нищо, което да не води началото си от висшия свят-духовния, откъдето то произтича и откъдето се управлява.

Кабалистът, наблюдавайки или усещайки каквото и да било в духовния свят, описва това нещо с названията на обектите от нашия свят, явяващи се клони на тези духовни корени. Затова всяко име в науката Кабала пряко указва на своя духовен корен във висшия свят.
Но в никакъв случай не трябва да се забравя, че в Кабала става въпрос за духовни обекти и техните действия, за които ние нямаме съвършено никаква представа и затова е забранено да си представяме форма, вид, действия, описвани с тези думи и изхождащи от нашия свят.
Всеки човек от нашия свят може да произнася понятия от Тора или Кабала, но това абсолютно не значи, че той разбира онова, което произнася, защото думите са едни и същи, но кабалистът постига онова, което стои зад тях, и усеща онова, за което се говори.
Изричащият дума или фраза от Кабала произнася думи от нашия свят, кабалистът разбира тази дума или фраза съгласно нивото на своето постигане в някой от висшите светове.

Замислете се: ако замисълът на Твореца е в наслаждението от творението, това го задължава да вложи в душите огромно желание да получат онова, което той е замислил да им даде. Ако Творецът желае да наслади със себе си или със своята светлина (което за нас е едно и също, защото ние не сме в състояние да говорим за самия Творец, а това, което приемаме от Него, наричаме светлина), то единственото, което ни липсва за въплъщение на този замисъл, то е желанието да се насладим на онова, което той желае да ни даде. Цялото творение не е нищо повече от желание да се насладим на това, което Творецът желае да даде, защото освен желанието за наслаждение, егоизма, Творецът не е създал нищо, защото самото наслаждение е в Него.

Цялото творение е просто различни по степен желания за наслаждение; всичко, по което духовните или материални обекти се различават един от друг, всичко, което определя различните им свойства, на всички нива на живот, развитие, цивилизации, всичко, което разделя живата от неживата природа, растителната, животинската среда, човека – всичко това е само разлика в степента на желанието за наслаждение.

Сътворено е само желанието за наслаждение и само неговите различни порции пораждат материалните и духовни обекти и тяхното поведение, защото поведението е следствие от желанието.
Променяйки в нас нашите желания, Творецът предизвиква мисли и действия да постигнем желаното и така ни управлява. Затова ако човек иска да промени себе си, т.е. своите желания, той трябва да моли Твореца да произведе тези изменения в него.

Единствено жаждата за наслаждение определя степента на наслада при получаване на желаното. Ако няма чувство за глад, никаква наслада няма да предизвикат изисканите блюда, но ако човек е гладен, от най-обикновената храна той може да извлече огромна наслада. Затова нашата задача е да придобием желание именно към това, което желае да ни даде Творецът.

Човек има потребност от наслаждение, но нашите изходни желания са крайно нищожни. И понеже нашият егоизъм избягва автоматично неприятните усещания, то онези желания, които ние не можем да достигнем, и не желаем. В Тора това е указано като правило – “обикновеният човек не желае царската дъщеря”.
Колкото по-малко е развит човек, толкова по-леко му е да намери на какво да се наслаждава, “наслаждението, завистта и почестите изваждат човека от света” – дават му такъв развит егоизъм, че той започва да желае Твореца, за да му се самонаслади.
А в духовните светове желанията на човек се развиват с помощта на нечисти сили, които му подават все нови и нови желания и по този начин той расте, поради тази причина е създадена и системата от нечисти сили.

Променяйки нашите желания, Творецът предизвиква в нас всичките му необходими действия, физически или духовни.
Желанието да получиш не се е намирало в Твореца, преди той да го сътвори в душите, затова той създал нещо ново, несъществуващо преди в него. И по замисъла на творението той не се нуждаел да сътвори нищо друго, освен желанието за получаване, защото това ново творение вече Му било достатъчно за изпълнението на целия замисъл на творението.
Творецът показва на оня, който го постига, че желае неговото наслаждение.
Но по никакъв начин не можем да уподобим нашето желание да дадем на желанието на Твореца да наслади, защото всички наши желания произтичат от първородното, егоистичното и затова даже желанието да насладим някого другиго произтичат от желанието ни да се насладим самите ние.

Не можем да променим нашата природа, още по-малко да я изкореним, ние винаги ще искаме да получим, защото това е, което е създал Творецът.
Затова изправлението подразбира промяна в намерението, изменение в източника, причина за наслаждението. Не действието, а вътрешната насоченост на действието трябва да променим.
Създаденото от Твореца желание за получаване не може да се измени, може и трябва да се промени НАМЕРЕНИЕТО на действието, заради което човек получава наслаждение.

В творението има общо 4 съчетания между действия и намерение:
1. да получиш заради себе си – груб егоизъм, нечисто кли;
2. да отдадеш заради себе си –“културен” егоизъм;
3. да отдадеш заради Твореца – промеждутъчно състояние, духовна чистота (кдуша);
4. да получиш заради Твореца – подобие на свойството на Твореца, защото получаването заради Него е равносилно на отдаването Му.

В състоянията 3 и 4 човек получава душа, част от Твореца, всевъзможните наслаждения, замислени за нас, изхождат директно от Него.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.


Тема Re: ЗОХАРнови [re: Kaily]  
Автор ПЪTниk (на автопилот)
Публикувано28.03.06 19:02



"Ние постигаме само онова, което получаваме от Него, постигайки свойствата и действията на Твореца, ние изучаваме Източника на своето произхождане и единствено постигайки Него, можем да разберем за какво съществуваме. "
Другото за мен е излишно писане и четене...хайде моля те върви в темата ни дато си говорим в този клуб с теб и виж че аз само това ти казвам...ако си вярваш в това което пишеш...

Че кой друг, ако не ние?


Тема Re: ЗОХАРнови [re: ПЪTниk]  
Автор KailyМодератор (не*избе*жна)
Публикувано28.03.06 19:26



Ако не си забелязъл, в момента го превеждам, а не го смуча от пръстите си.
Първо-като превеждаш нещо, трябва да спазваш духа на писаното, независимо дали си съгласен с него, или не си - това би трябвало да ти е ясно.

И второ-да, в момента преосмислям някои неща, четейки и превеждайки това, в процес на трансформация съм тоест.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.


Тема Re: ЗОХАРнови [re: Kaily]  
Автор KailyМодератор (не*избе*жна)
Публикувано28.03.06 21:25



Всички наслаждения, всичко, което ни привлича, произтича непосредствено от самия Творец, дори ако го получаваме чрез системата на нечистите духовни сили. В песните, в стиховете, в действията и мислите си ние само това и правим -–изразяваме нашия стремеж към мини-порциите на Висшата светлина, облечена в различните одежди на нашия свят. Променяйки местонахождението на искрите светлина в различните обекти на света ни, Творецът управлява нашите стремежи. Целта на нашето развитие е да дойдем до усещането на духовно наслаждение, а не да го възприемаме неосъзнато.

Докато творението не анулира въведеното в него желание да получи, егоизмът, е невъзможно да усети Твореца, защото единствено желанието да получи не е съществувало в Твореца, затова и цялото творение се състои единствено от това желание и така творението е отделено от Твореца.

Етапите на изправянето на желанието да получиш на желание да дадеш се наричат степени на духовната стълба, сфироти. Както желанието да получиш, така и желанието да дадеш се намират и се случват вътре в самото творение, само то се променя и с това променя и своите усещания. Извън усещанията на творението съществува единствено Единният Творец.

На езика на Кабала творението се състои от ОР-светлина-наслаждението, произхождащо от Твореца; и КЛИ –съсъд, желанието да получиш, да се насладиш. Светлината се намира навсякъде в просто, т.е. съдържащо всичко, състояние, а съсъдът усеща от светлината само онези наслаждения, които желае да усети.

Както брадвата цепи и разделя на две един материален обект, така и различието в свойствата между творението и Твореца ги отделя един от друг.
При съвпадане на свойствата, т.е. желанията, изчезва причината за отделянето, затова цялото наше изправяне се свежда до изчистването на желанията ни от егоизма, създаден от Твореца, за да можем да работим над него.
В борбата си с егоизма човек придобива знания и разум, необходими за оценка на духовните наслади.

И така всичко, което разделя човека от Твореца, това е различието в свойствата, така че всичко, което трябва да се изправи, това са нашите свойства, желанията. За това е необходимо да познаваме свойствата, желанията на Твореца.
А свойството на Твореца е абсолютно безкористното желание “да дава”, но ние не сме в състояние да почувстваме това свойство, тъй като то ни е абсолютно чуждо.

Усещането на собствените желания от страна на творението го отделя от Твореца и, ако то усеща само собствените си желания, абсолютно престава да усеща Твореца; и това състояние на творението в нашия свят се нарича ЧОВЕК.

Светлината не идва и не си отива, а самата КЛИ, променяйки своите свойства, усеща в зависимост от тези променени свойства ту повече, ту по-малко светлина, това се усеща като идване или отиване на светлината, като приближаване или отдалечаване на Твореца.
Всяка КЛИ може да усеща само онова, което резонира с нейните лични свойства, т.е. в момента, в който човек съумее да уподоби с което и да е свое свойство свойството на Твореца да дава, той незабавно в това желание ще усети Твореца. А когато успее да уподоби всичките си свойства на свойствата на Твореца, човек ще получи цялата си душа, пълното си изпълване с Твореца, което се нарича сливане (двекут).

Съсъдът на душата е изправените и желания, простото желание, желание за получаване на наслаждение, не може да бъде съсъд, защото в егоистичните желания светлина не влиза. Но ако върху егоистичните желания има екран, противодействащ на получаването заради себе си и обръщането на намерението в получаване заради Твореца, то такова намерение, наричано отразена или обратна светлина (ор хохер) превръща егоистичното желание в алтруистично и тогава изправеното желание се нарича съсъд или КЛИ.

В степента на анулиране на личните желания човек отстранява онова, което го отделя от Твореца и при пълно изправяне, т.е. при пълно неусещане на собственото АЗ, човекът усеща само Твореца в себе си и става проводник само на Неговите желания и единствено желанията на Твореца започват да го ръководят.

Как е възможна появята на нечистата система от чистотата на Творца и как е възможно Той да я пълни и оживява? Въпреки че желанието да се получава е необходимо за изпълнение замисъла на творението, защото без желание е невъзможно да се насладиш, самото наслаждения трябва да бъде съвършено и затова е необходимо изправление, а не анулиране на желанието да се получи.
Пътят на умъртвяване на нашата природа абсолютно не съответства на процеса на духовното извисяване. Забранено е механически да се ограничаваме и да си налагаме доброволно каквито и да било страдания.
Правилният път е човекът естествено да променя своето поведение по мярката на своето израстване и получаване свише на нови свойства и желания.

Създал е Творецът 4 свята чиста система АБЕ”А и 4 свята нечиста система АБЕ”А. И придал свойството “желание да отдаваш” на системата чисти светове и взел от тях желанието “ да получаваш” за себе си и го дал на нечистата система светове.
Цялото мироздание се състои от 5 свята: : Адам Кадмон, Ацилут, Брия, Ецира, Асия. Трите последни свята се състоят от две противостоящи си системи-светлите и тъмните сили-желания. След това се появява човек в нашия свят, най-ниската точка на мирозданието, и с това започва процесът на възкачване на творението към Твореца отдолу нагоре.

В природата съществуват само две сили – подобна на Твореца и противоположна Нему; и двете изхождат от желанието на Твореца, и двете се проявяват само относно човека, който под влиянието на тези сили се придвижва принудително или съзнателно към набелазаната от Твореца цел.

В Кабалата нечистите, т.е. егоистични желания да получиш наслада за самия себе си се наричат клипот – ципа. Защото както ципата защитава плода в периода на съзряване от вредители, така и нечистите отвличащи сили са предназначени за развитието на човека, а изигравайки ролята си, пропадат.
Така и всички хора, които имат противоположни на чистотата на Твореца желания, се наричат мъртви и грешни, защото са крайно отдалечени от Твореца, източникът на живот. “грешниците са мъртви още докато са живи”.

Нашият живот в сравнение с духовния е подобен на сън, “Зеат хаим”, “пот на живота”, малка капка от истинското усещане на съществуването в светлината на Твореца.
Светлината на Твореца се нарича ор хохма или ор хаим – светлина на живота, защото ни есме създадени така, че само Неговото наличие в нас възприемаме като живот. Ние сме получили само малка искрица светлина, въпреки че и на нея нямаме право заради нашите егоистични желания, заради които сме диаметрално противоположни и безкрайно отделени от Източника. Но за да можем да се развиваме, Творецът е положил в егоистичните желания микродоза от своята светлина и благодарение на нея ние живеем, т.е. стремим се към предметите, в които тя се намира, опитвайки се да я погълнем.
Всичките ни радости и страдания, скръб и любов, всичко, което ни храни духовно и физически – е само тази искрица светлина, тази безкрайно малка порция светлина се и нарича в нашия свят живот.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.


Тема Re: ЗОХАРнови [re: Kaily]  
Автор KailyМодератор (не*избе*жна)
Публикувано29.03.06 00:19



И снизходиха световете до действителността на този свят, до мястото на порчата и изправлението, защото тялото, като желание за самонаслаждение, изхожда от своя корен и, минавайки през системата нечисти светове, остава под властта на тази система до 13 години, и това е времето на порчата. “13 години” тук е условно обозначение и няма връзка с времето, течащо в нашия свят...

Творецът:
1. Придал на душата желанието на завършения егоизъм, наречен гордост, вследствие на което човек престанал да усеща Твореца..
2. Разделил създаденото творение на малки отделни части и ги поместил в нашия свят. Предал 288 искри светлина в системата на нечистите сили, за да съществува нашият свят, защото системата чисти сили не може да храни човека в нашия свят поради противоположността на свойствата им.
Тази система нечисти сили храни човека и целия наш свят до окончателното изправяне, а 288-те искри поддържат живота, премествайки се от едно място на друго, водейки човека към желаното състояние.

Всичките светове са подобни един на друг, разликата е само в материала.
Светлината на наслаждението е основата на живота. Но такава се явява тя само при получаването и в духовните, алтруистични съсъди, ако наслаждението е получено в егоистично кли, то често този закон дава обратен ефект, също като наслаждението при разчесване на поразен участък от кожата, което кара да продължим разчесването и създава нарастващ отрицателен ефект.

Основата на системата нечисти светове е желанието за самонаслада, да получиш, без да дадеш нищо от себе си и затова това желание не може да бъде удовлетворено, защото всяко задоволяване незабавно създава двойно по-силна нова потребност, изобщо не напълвайки с наслада миналата.
В резултат от получаването на егоистично наслаждение се усеща не удоволствие , а незабавна жажда за нова наслада, т.е. страдание от неговото отсъствие.

Премествайки искрата светлина от един обект в друг, Творецът ни заставя да сменяме заниманията си в този свят, привличайки ни към все нови и нови обекти и така през целия период на натрупване на егоистична кли – до “13 години”.

А след това помествайки искрата светлина в одеяния, носещи ни след всяко наслаждение страдание, Творецът постепенно ни показва, че използването на егоизма е порочно и ни помага да се освободим от егоистичните желания и да започнем да го молим за това.

Всяко действие на човек с намерение да достави удоволствие на Твореца се нарича Заповед, а светлината наслаждение, получена в резултат на това действие, се нарича Тора.
Основното в действията не е тяхното физическо изпълнение, а намерението, заради което се извършват. Вие не определяте касиера в банката, който ви дава пари, като алтруист. Никога по външното действие не можем да определим на какво ниво на развитие се намира човек, защото това се определя само от силата на неговите намерения, а те са скрити за всичко, често дори за самия човек.

Постепено желанието да получиш заради себе си, да получиш или да дадеш, но за собствена изгода, се замества от желанието да отдадеш мислите и чувствата си заради Твореца.

И човек придобива подобие на Твореца, защото получаването заради отдаването се счита свойство на чистото отдаване.
Своята природа да получава кли не може да промени, но изправяйки намерението, тя става подобна на Твореца.

Творецът изпълва със себе си цялото творение, всичко около нас, както отвън, така и вътре, но да го усети може единствено подобният Нему по свойства. Единствено ако в някое свое свойство-качество човек се уподоби на свойството на Твореца “да отдава”, в това свое изправено свойство той започва да усеща Твореца.

Светлината, която душата не може да получи, поради отсъствие на намерение да я получи заради Твореца, се нарича обкръжаваща светлина (ор макиф), която анулира онова, което оказва натиск върху кли да получи цялата светлина, независимо условията.
А цялата причина за излизането на светлината от кли е в това, че кли не желае да получава допълнително светлина, защото не е в състояние да я получи заради Твореца, а заради себе си не желае, защото това я отдалечава от Твореца.

В началото Творецът създал общото желание за получаване, наречено обща душа – Адам аРишон, Първият човек. Разделил я после на множество отделни части, всяка от които е в състояние да постигне собствено изправяне, а след като всички души го постигнат, ще се съединят отново в една обща душа. И цялата работа в Тора и Заповедите е дадено да бъде извършена за 6000 години съществуване на света.

Човек няма нужда от време, за да постигне духовния си корен, да постигне свойството “да отдава” може само с молба, молитва, усещана в сърцето.
Затова и думите: преди, после, вследствие и пр. Означават само причина и следствие, а не времето на тяхната поява.
А движение е всяка промяна на свойствата към подобни на Твореца.

Два пътя ни е подготвил Твореца: път на Тора и път на страданието. И само в тях съществуваме.
Пътят на Тора е относително безболезнен и кратък, пътят на страданията не е път сам по себе си, а само жестока тласкаща сила, принуждаваща човек да приеме пътя на Тора.

Душите имат 3 състояния:
1. Състояние в света на безкрайността, където те имат бъдещия вид на изправяне.
2. Състояние 6000 години –в това състояние няма никакво изправяне на телата, а само на душите. 6000 години не е период от време в нашия свят, иначе праведните не биха могли да достигнат по-рано от календарния срок.
Тук ние можем безнаказано да тренираме в опити да променим своята природа, докато неудачен опит за получаване на светлина във висшите светове води до разбиване на съсъда, на кли.
3. Краят на изправянето на кли, т.е. получаване на цялото предвидено наслаждение.

Има определен порядък за снизхождане на душите – от по-светлите към по-грубите, но във всяко поколение има определен вид души, наричани Исраел, които трябва по-бързо от останалите да достигнат до своето изправление. Затова тези души усещат както по-особен и силен егоизъм, така и по-жестоко отношение към тях от страна на Висшето управление.

Състоянието да получаваш заради Твореца е равносилно на чисто отдаване и се достига едва след пълно овладяване на предидущите състояния и се нарича седмо хилядолетие.
Действието по получаване на наслаждения заради Твореца се нарича кабала, а инструкциите за достигане на това състояние се наричат Кабала.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.


Тема Re: ЗОХАРнови [re: Kaily]  
Автор smokche (непознат)
Публикувано29.03.06 21:06



благодаря Кайли !




Тема Re: ЗОХАРнови [re: smokche]  
Автор KailyМодератор (не*избе*жна)
Публикувано29.03.06 21:15





Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.


Тема Re: ЗОХАРнови [re: Kaily]  
Автор Owlbear (Lion Path)
Публикувано09.01.15 15:49



Ахмм... Това не е Зохара между другото само коментари върху него са май... В смисъл Зохара е изцяло символичен горе-долу и повечето неща изглеждат безсмислени на пръв поглед, като човек остави няколко дни му се въртят в главата и после стават кристално ясни. Единствения пълен превод на английски който знам, също има коментари, но това тук няма оригиналният текст. За себе си Зохар е коментари върху Тората също. Лесен начин да се разпознае добър превод на Зохара - винаги ще има оригиналният текст на арамейски, защото в самият Зохар си е обяснено, че формите и подреждането на буквите свалят нещата от там в нас.

Зохара започва с Лилията в повечето преводи които съм срещал. Първите няколко тома ги имаше и на руски в нета преди време, ама като цяло ако не видиш Лилия в началото не е Зохара или не е от началото. А ако няма имена на никакви сефирот(Бина, Малкут и т.н.), нито поне Зеир Анпин то със сигурност не е Зохара, а по всяка вероятност коментари върху него.

Ето малко от оригиналният текст също с малко коментари, за да човек да може да го разпознае ако му се иска да си намери. Като цяло ако видим нещо такова е истинският Зохар, винаги е с цитати от Тората и винаги има сефирот вътре(Малкут и т.н.). Цялото нещо е огромно, в зависимост как го разделяме варира от 32 до 50 тома, и доста концентрирано от към инфо и зареденост.


1. Лилията
Тайната на духовната защита бива разкрита от богатата метафорична беседа дадена от Равин Шизкиах.
Равина ни обяснява как духовните сили които защитават и ни наглеждат се наричат 13-те Атрибута на Милоста.Те са изпратени към нашият физически свят чрез първите 13 думи от Тората. Когато срещу нас е дадена присъда, тези 13 сили ни пазят от нейното влияние. Ние започваме да изтегляме тази Светлина на Защита към нас от първият момент в който започваме да разглеждаме и да задържаме мистичните форми и поредици на Арамейският текст и да учим духовните прозрения представени тук.

1. Равин Шизкиах започна дискусията с фразата."Като лилия между бодлите(Shir Hashirim 2:2). ТОЙ ПОПИТА: Какво е лилията?И ТОЙ ОТГОВОРИ: Това е общноста на Израел, КОЕТО Е МАЛКУТ. Защото има лилия и има лилия. Така както лилията между бодлите е обагрена в червено и бяло, така Общноста на Израел е повлияна от качествата на съдене и милост. Така както лилията има 13 листенца, така Общноста на Израел е заобиколена от тринадесете атрибута на Милост. Така между първото споменаване на името Елохим, КОЕТО СЕ ПОЯВЯВА В ПАСАЖА "В НАЧАЛОТО ЕЛОХИМ СЪЗДАДЕ"(BERESHEET 1:1) ДО ВТОРОТО СПОМЕНАВАНЕ НА ЕЛОХИМ, ИМА ТРИНАДЕСЕТ ДУМИ В ПАСАЖА, КОИТО СЕ ПРЕВЕЖДАТ КАТО
(няма как да се преведе на български тука, поне от мене хехе може copy/paste в гоогле преводача от текста отдолу). Тези думи заобикалят и пазят Общноста на Израел.




Always, someone,
somewhere is fighting for you.

Редактирано от Owlbear на 09.01.15 17:49.




*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2019 Dir.bg Всички права запазени.