доза скепсис е задължителна при прочит и тълкуване на изворите.
А доза въображение не е ли задължителна също?
Ти си наблегнала на скепсиса и той ти убива въображението. Ето например жълтото - ако нямаш понятие за него, не го виждаш. Аз пък съм чела за индианците, които нямали понятие за кораб и, като пристигнали белите, не им виждали корабите на хоризонта.
Остави за малко скепсиса, а? Нека обсъдим варианта да е истина. Излиза, че първо го осъзнаваш, после го виждаш. Не ти ли се е случвало да минеш за стотен път покрай нещо и тогава да видиш детайл, който преди това изобщо не си забелязвала?
Във всеки момент около нас се случват десетки хиляди неща, човешкият мозък е способен да отбележи само 4-5-7 от тях, останалите са му незабележими, вървиш по тротоара, виждаш колите по улицата, но не виждаш мравките в тревата, ако се спреш да загледаш какво има в тревата, изпускаш минаващият пешеходец покрай теб, пък за пешеходците по другия тротоар да не говорим.
Ние не виждаме дори нещата, които можем да видим с ей тия две очи, камо ли невидимото...да, в случая знаем, че в тревата има мравки, обаче какво не знаем, че стои там?

Той погледна цветето и стана цвете край пътя