Ами аз каквото съм искала, съм постигнала. Сега искам следващото ниво да постигна.
Но никой не те кара да ми вярваш.
Имало е периоди, в които съм стояла точно така, в сивото, с години. В очакване нещо да се случи или нещо да ми падне от небето. И нищо не се случва. Това точно съм го изпитала на гърба си, затова ти казвам как е. Отделно дето съм го и чувала да го казват.
Всъщност периодът, в който точно го осъзнах, по онова време преведох и съкратих до няколко странички първата книга на Верищагин, имам я тук описана, сега ще го намеря откъса и ще ти го пусна...

Аз рева за това, което не съм постигнала, никога не съм ревала за постигнатото...а няма човек, който да е постигнал всичко, винаги се стреми към още нещо или към нещо друго. Няма едно голямо постижение веднъж завинаги, има низ от малки постижения, пътят се състои от стъпки, не от един огромен подскок завинаги.
Говоря от гледна точка на малките постижения, а ти си мислиш, че трябва да се говори само след окончателния скок ли? Но който е скочил окончателно и за последно, не се връща тук, камо ли да пише по форумите, него вече изобщо го няма в тая реалност.

Ето я темата Верищагин, писана е - на 12.09.03.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите