Направо речи "тъпа" и няма да сбъркаш.
Умувам от какво в действителност недоволства авторката на текста в първия постинг. Защо не се чувства добре в кожата си, страда по несбъднати мечти и обвинява за това обществото? Как се е докарала дотам да се чувства като предмет, кой и е "помогнал" и защо си е втълпила, че ако приемат един закон, като с вълшебна пръчица ще се събуди променена и способна да се справи с всички отговорности, на които сега гледа като на чужди, неполагащи и се привилегии?

Посланието ми остави усещане за незрял, неосъзнал добре себе си и личната отговорност за живота си човек. Който обаче, е убеден, че само ако стане родител "като другите", това ще реши всичките му проблеми.
Ти съгласна ли си с авторката и защо?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите