Ако се абстрахираме от всичко - еднополови семейства съществуват и отглеждат деца. И не се нуждаят от ничие разрешение, позволение или благословият за да го направят. Както и, че сексуалната ориентация или "половото възпитание" (предполагам, че аз нещо не мога да разбера какво би трябвало да означава) не зависят от родителите.

Както и това, че в "нормалните" хетеросексуални отношения е абсолютно нормално да забременееш случайно, и да се чудиш какво да правиш с детето в последствие. Или пък - да установи единият родител, че не е готов да поеме такава отговорност, да си събере багажа и да се изнесе.... звучи познато - нали.

Въпросът, който повдигаш е много философски. Аргументи, с които да защитиш липсата на нещо, което никога не го е имало?... Или пък да ги лишиш от нещо, което според обществото е "в повече"... Много сложно започва да звучи...
Както и това, че страховете на хората и предразсъдъците понякога надделяват над здравият разум.... както и да е.

Като цяло - мога само да обобщя личните си изводи и наблюдения: Когато едно дете е обичано, желано и подкрепяно - има огромното предимство да се справи по-лесно с предизвикателствата на живота.
Важното е детето да е готово да приеме себе си и околните каквито са.
Дали семейството е хетеросексуално, еднополово или каквото и да е - за мен няма никакво значение.
Предпочитам използването на израза "здраво семейство", без да визирам сексуалната ориентация и джендър съставът му.

Леко оф-топик само: Според личните ми наблюдения - в над 50% от случаите, хомофобията се дължи или на страх, че "това" е заразно, или на дълбого подтиснато и неосъзнато влечение към хора от същият пол.