Здравей, Маркизо, здравейте клубари,
поводът да пиша тук са неотдавнашните спорове в друг клуб относно еднополовите бракове. Влязох във вашия клуб с намерение да си изясня някои положения "от извора". Тази тема е направо в десятката - статията на авторката хвърля светлина върху нерешените засега проблеми между еднополовите двойки и хетеро обществото ни. Текстът е малко преемоциониран, предизвиква в мен няколко въпроса, но ще ползвам цитат с молба за коментар и обяснение относно най-важния за мен въпрос.

Защото аз нямам правото да бъда съпруга – само любовница.

И нашето дете няма право да има двамата си родители.
То трябва да бъде „дете на самотна майка“ - образно казано. „Копеле“ – иначе казано.

И моят живот и семейство - те не са престъпни. Но не са и законни.


1. Разбирам желанието на еднополовите партьори да имат законната възможност за граждански брак - каквото право имат хетерокескуалните. Не разбирам защо това е важно за вас на всяка цена? Какви реални ползи и привилегии би ви донесъл един брачен договор? При положение, че напоследък все повече хетеро партньори предпочитат съжителство без обвързване с подпис - статуквото "официален брак" вече не е свещената крава от близкото минало.

2. "И нашето дете няма право да има двамата си родители."
Това е по-важния за мен въпрос - двамата родители за всяко дете, включително и за вас, са биологичните му майка и баща. В разширена версия - отглеждащите осиновители в ролята на майка и баща или един биологичен родител и втори приемен в хетеросексуалните семейства със заварени/доведени деца.
Семейният модел с хилядолетни традиции от гледна точка на детето, е един - родителска фигура на жената-майка и родителска фигура на мъжа-баща. При липса на една от двете родителски фигури, всяка от които има своя важна и специфична роля в изграждането на устойчива детска психика, остават едни емоционални липси като липсващи парченца от пъзел, които доста трудно се проработват и компенсират в по-зряла възраст. Твърдя това от личен опит, като дете, отгледано без баща, също и от многобройни разговори с други хора в подобно положение. Вероятно има и томове специализирана литература по въпроса.

Конкретното ми питане към вас, ако сте се замисляли сериозно е:
как виждате чисто практически подсигуряването на бъдещите си деца с перманентен контакт с бащите им? Технически погледнато, две жени са двойка, едната или и двете забременяват ин витро или ин виво и си отглеждат децата в еднополово семейство - ок. Но, кой ще поеме ролята на бащата-мъж в живота на децата?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите