Прекрасно твое изложение,както винаги!Всичко казано от теб е вярно и ми е известно.И аз съм стигнала до него на принципа "проба-грешка".И съм разлюбвала,и съм разлюбвана.Просто търсех обяснение на феномена "не те искам,но не те пускам".Не съм пасивен човек ,нито примирен.Имам нужда от ясни отношения,които смятам,че предпоставям с моето собствено поведение,но рядко ги получавам обратно.Когато краят е желан от едната страна,а другата/в случая аз/ е достатъчно емоционално разумна да го приеме без външни драми,не разбирам защо първата не може да приеме спокойно спокойния завършек?!и започва да търси,ровичка и стига до невероятния извод "щом не страдаш значи не си ме обичала истински" или да устрои сцена на ревност.
Когато употребих думата "използвана" за себе си нямах предвид,че някой насила ме е изконсумирал.Не.Аз го предизвиках сама с всеотдайния начин,по който обичам.Аз сама усетих,че съм се раздала до дъно във всяко едно отношение и не успявам да го компeнсирам.Не съм типа "жертва".