Имам нужда от ясни отношения,които смятам,че предпоставям с моето собствено поведение,но рядко ги получавам обратно.
Ами че...не, няма как да стане. Поне при мен никога не е ставало, и при други така (не съм само аз, де) - колкото и да ни се иска отношението на другата страна да е отражение на нашето собствено - точно обратното е! И това не е щот всички жени или всички хора са долни мръсници...просто така...се получава. А, то може и да е точно отражение - като се замислиш, в огледалния свят нещата стават точно наобратно.
А, сигурно знаеш и, че трябва да има баланс - всмисъл....когато някой дърпа колата - другия седи и си се вози - е, ние чакаме някой да се сети овреме, все по някое време да каже "Дай и аз да те повозя" -ма не става....докато не слезеш и не седнеш някъде на пътя, чакайки...оня от задната седалка няма и да му мине през ум.
Друг е въпросът, че, често, докато пътника се сети да те смени, вече ти е толкова писнало, че нит ти е до возене, нит ти е до дърпане, ами най - ти е все тая.
Естествено че тогава ще започне да тропа с крак "Ама, как тъй? Е, значи тогава не си ме обичал/а" - това, с "не си ме бичала" и "всичко е било лъжа" и другите от поредицата са...доста долнопробна манипулация, когато просто искаш да накараш някого да играе по твоите правила и да не може да ти отговори - щото как се отговаря на "Не си ме обичала" - "Не, бе, обичах те - даже и сега много" да бе, да! (Данчо и кола!)
Ем да, ясно си е като бял ден, ама когато си "вътре", не е като когато си в клубовете, естествено...
Бъдещето принадлежи на тези, които не живеят в миналото.
|