Естествено ти най-добре знаеш как се чувстваш ТИ и аз не коментирам тази част.

Аз гледам като безпристрастен страничен наблюдател и ми се струва, че в случая нараняването на ТВОЕТО его ти пречи да приемеш, че може да има и друго обяснение на нещата.

Защо мислиш, че другата страна непременно коварно и користно иска да те задържи. Може би дамата е просто повече егоист от средното и иска да се чувства добре, без да осъзнава, че вреди някому.

Представи си ситуация. Не си влюбена в някоя жена, но ти е много приятно да общуваш с нея. В същото време тя е влюбена в теб и схваща твоето благоразположение като любов. Ти отхвърляш лябовта й, но продължава да ти е приятно да общуваш с нея и не ти се иска просто да я забравиш.
Не е ли възможно? Непременно лошо ли е?
Това са емоции, които обикновено не се поддават на проста логика - обича ме-не ме обича.

Ти каза ли на тази дама "Не искам да те виждам вече, това ми причинява дискомфорт. Не ми се обаждай повече!"? Или само й го показа? Или само си мислиш, че си й го показала?

Едва след като изясниш с нея отношенията си в прав текст и тя продължи да се опитва да те "държи на каишка", можеш да я упрекваш. Но тогава пък ще имаш пълното право да бъдеш по-твърда и да й покажеш как стоят нещата.

А?