Нещо много искрено, което прочетох из дира, не е поетически връх, но пък е много истинско, от сърце:

Спомняш ли си
teamote

Спомняш ли си мило мое,
Спомняш ли си дъжда така пороен.
Как прегърна ме тогава –
Ах, как бях онемяла.

После отведе ме с тебе,
Бяхме само двама хванати за ръце без измама.
И после как спря да вали мило мое
И отведе ме под дъгата красива.

Гушна ме в обятията си толкова силни и топли,
Гушна ме а от мен открадна най-чистата и искрена усмивка.
Спомняш ли си мило мое,
Как не искаше да ме оставяш да си тръгвам.

И спомняш ли онова слънчице топло,
Което сякаш само за нас грееше.
И как прегърна ме отново
И отведе ме там където никой не бе отвеждал ме преди тебе –
На небето !

И помниш ли мило мое,
Онази луна огромна и красива –
Как хванати за ръце отново се разхождахме
И втурачвахме се в небето – мечтаехме толкова лудо за дните.

А после ти ме изпрати,
На тръгване за сбогом ми махна.
И колко сълзи тогава изплаках,
Че далеч от тебе ще бъда.

А когато се върнах мило мое,
Ти бе този който с целувки ме обсипа.
Какво стана тогава,
Защо реши че света не е за нас създаден?

Погледна ме тъжно и махна отново,
Но този път знаех че няма вече да те видя.
Знаех че твоите ласки не принадлежът на мене
Знаех че миговете с тебе ще останат само спомен.

Но ти се върна мило мое,
Не успя да ме забравиш.
Ах, как силно ме прегърна тогава –
Така ми липсваха твоите прегръдки.

Дълго живях в измама, че някога ще мога да те забравя,
Дълго чаках момента, когато отново ще бъдеш до мен.
Но какво стана мило – защо ме гледаш с тез просълзени очички –
Не, не ми казвай че отново си тръгваш – не мога без теб разбери ме.

И ето последния влак тръгна,
А ти остана вътре в него.
Как боли само сърцето,
Така вярвах че вече раздели няма да има.

Ти ще се върнеш аз зная,
Ще броя листата на пролет и есен,
Ще скитам зимите на далече с надежда някъде да те срещна.
Ще пратя сълза по лястовицата от балкона –
Теб няма никога да те забравя.

Минават дните така бавно,
А теб все още те няма.
И нямам ни вест ни помен от тебе -
Дали спомняш си за мен поне от време на време ?!

Пиша тези редове любими
С надежда те да стигнат до теб в един ден,
И нека те накарат да се сетиш за нашите дни прекрасни
И нека накарат те да трепнеш дори за секунда.

Аз никога няма да мога да те забравя,
Никога друг така страстно няма да желая.
Сега за последно сбогом последна целувка ти пращам
И спомни си че в безкрая някой те обича и живота си за теб дава !!

На едно момче което изцяло промени живота ми – обичам те и това никога няма да се промени !!!!!