|
Тема |
Re: Българско чекмедже [re: whoever] |
|
Автор |
Trululu (непознат) |
|
Публикувано | 15.11.06 15:47 |
|
|
КЪМ НЕЯ
Преди той още да се срещне с тебе,
аз вече те долавях като гръм-
далечен, приближаващ, неизбежен-
ти всичко туй, което аз не съм.
Дали самата аз не те повиках
със моето предчувствие и страх?
И ти дойде до рамото, в което
аз най - безумните си тръпки влях.
И твойте топли нощи са пропити
с дъха дълбок, от който дишах аз.
И всяко твое утро се разпуква
от моя сън за неговия глас.
И твойта дневна светлина извира
от погледа, във който аз горях.
И ти живота мой ще изживееш
и ще се смееш ти със моя смях.
Но както аз тогава те предчувствах,
така сега ще ме долавяш ти -
един далечен, глъхнещ гръм след буря,
той няма никога да отехти.
И все така ще те предупреждава:
бъди нащрек под сънния покров,
и ако твоята любов не стига,
обичай го и с моята любов!
Блага Димитрова
|
| |
|
|
|