тя (любовта)
Aвтор:неточка
Сърдита и бясна,
красива и страстна,
любима и нежна,
отчаяна, безнадеждна.
Жестока. Боляща.
Препълнена с обич,
неповторимо-единствена
във всичките хора,
убийствено жадна
за техните ласки,
безумна и безпощадна,
непоносимо-прекрасна.
Отминала. Вечна.
И все - предстояща,
примамливо-непозната,
потайно-коварна.
Сама. Изоставена.
Тиха. Смирена.
Тъжна и есенна -
все още непокорена
от Времето,
още истинска -
в ръцете и във косите ми...
Изгубена. Непростима.
Зована и неоткрита.
Очаквана и мечтана,
превърната във желание...
Прошепната. Скрита.
Открадната и разбита.
Мъчителна. Подарена.
Изпросена. Осквернена.
Непредвидима и страшна.
Безразлична. Кървяща.
Престъпно-убийствена,
прогонила мислите...
Пребродила всичките
земни посоки,
дошла от небето,
през адските мъки,
потъпкана в прах,
от смъртта възродена...
Тя се изправя пред мене -
бледа и призрачна,
мълчалива,
разтваря ръце
и ме пита
защо не повярвах
(на нейните думи),
защо я забравих,
защо се страхувам -
да я целуна,
защо не посмях -
да я погледна,
защо не успях -
да я изживея?
И защо все я търся и викам,
когато
зная, че пак ще избягам?...
|