|
Тема |
Re: Море и сняг [re: Cartier] |
|
Автор | aimee (Нерегистриран) | |
Публикувано | 14.07.06 21:32 |
|
|
Морето идваше. В дванайсет без петнайсет.
Над Варна падаше невероятен сняг.
Сто сиви облака кръжаха като гларуси
и правеха нощта на пух и прах.
Морето идваше - съдбовно, бавно, дълго.
Какво безумие - море и сняг.
Прегръщтах те - морето да загърбя.
Но то в очите ти пресрещаше ме пак .
Непоносимо, сладостно, страхотно
прииждаше - като в сърцето нож!
Прегръщахме се - вчерашни самотници-
в дванайсет без петнайсет посред нощ.
Посред живота - кратък и несретен,
посред света, града, нощта, снега.
Снегът неистов. Варна. И морето,
което в мен приижда досега.
Маргарита Петкова - из "Втори балкон"
|
| |
|
|
|