|
Тема |
Re: СТАНКА ПЕНЧЕВА [re: Дaллиa] |
|
Автор |
Дaллиa () |
|
Публикувано | 06.06.06 15:07 |
|
|
Релаксация
По кривите пътеки на паметта
срещам неочаквано стари познайници:
сламена шапка с петльово перо,
смачкана книга изпод възглавницата ми,
едно куче — толкова добро,
че дори не ставаше за куче,
стария велосипед с трева по спиците —
той ми бе и коня, и колесницата...
По тайните пътеки на паметта
мога да ходя боса: там няма
натрошени стъкла и покрити ями,
там още пада ли, пада сняг на парцали,
лятото мирише на плява и на свобода...
Там съм защитена. И цяла.
Все по-страшен става моят свят,
душата ми — все по-уязвима.
Затова,
като в последствен фантастичен роман,
аз изчезвам внезапно от самотната си стая,
зарязала стрелящия екран на телевизора
и воя на автомобилните аларми —
за да се появя изведнъж, запъхтяна от тичане,
боднала като лъч една сламка в косата,
слънчасала от онова несвършващо лято...
|
| |
|
|
|