|
Тема |
Re: ' Бермудски триъгълник' [re: Cartier] |
|
Автор | Cartier (Нерегистриран) | |
Публикувано | 04.06.06 23:36 |
|
|
и пак ще я преписвам
напук отегчените коментари
напук и на себе си
Концерт за раздяла и милиционер
1.
Всичко хубаво. Тръгвам си. Тръгваш си.
Не на ъгъл - насред площада.
И луната съвсем не е кръгла.
И звезда изобщо не пада.
Сякаш нищо не се е случило.
Не трясва гръм. Не спира времето.
Не плисва дъжд. Не вие куче.
Липсва всякакво зло знамение.
Всичко е до нелепост същото.
Кой го е еня, че се разделяме !
Следи ни с поглед служебно-смръщен
единствен свидетел - милиционерът.
2.
Ако все пак сега се затичам обратно,
ако и ти направиш същото -
ще бликне светкавица стоманено - златна,
вятър ще зафучи над къщите,
градските бездомни кучета
в един глас ще завият,
черни котки ще замяучат,
звезди ще падат на поразия,
всичко живо ще възнегодува
срещу тая кошмарна нощ и
с чиста съвест ще ни арестува
милиционерът, ако е там още.
Играта
Едно хлапашки - дръзко начало
в очите ти святка опасно.
Тая игра вече съм я играла.
Съвсем ми е ясна.
А ти все още не я разбираш.
И за какво я започваш ?
От любов никой никога не е умирал -
жестока съм, но съм точна.
Не, няма смисъл да обясняваш -
наизуст зная думите й :
сега ще ми кажеш, че имаме право...
Какво - на безумие ли ?
Боже, толкова е познато !
Безумия - дал Господ.
В много погледи съм се стапяла
и това ми е коствало...
Но ти не слушаш! Защо ?- Ръката ми
в твойта ликува смаяно,
сякаш за пръв път влизам в играта
и изобщо не зная
края й.
|
| |
|
|
|